Парализирани пациенти прохождат отново чрез виртуална реалност

Снимка: AASDAP

Шансовете за възстановяване на парализирани пациенти някога бяха смятани за почти нулеви. Но през 2014 г. 29-годишния Жулиано Пинт, който е с пълна парализа от гърдите надолу буквално откри Световното първенство по футбол в Бразилия с първия шут в турнира.

Още по темата:

Учени създадоха мозъчно-машинен интерфейс (BMI), който позволи на Пинто да контролира роботизиран екзоскелет за символичния удар на стадион „Коринтианс Арена“ в Сао Пауло.

Две години след това проектът Walk Again Project (WAP), който разработи екзоскелета на бразилеца, вече използва виртуална реалност, за да помогне на парализирани хора да възстановят частично усещане за контрол на мускулите в долните си крайници. Според наскоро публикувано изследване всички осем пациенти, участвали в него, са възвърнали част от двигателния си контрол.

„Когато разгледахме мозъците на тези пациенти след постъпването им при нас не можехме да засечем какъвто и да било сигнал, когато ги помолихме да си представят, че отново вървят. Нямаше модулация на мозъчна дейност“, разказва ръководителят на изследването доктор Мигел Николеус от университета Дюк.

По думите му е изглеждало така, сякаш мозъкът на пациентите е изтрил концепцията за движение чрез вървене.

За да си върнат движението, пациентите първо са били пуснати във виртуална среда, където са се научили да използват мозъчната си активност, за да контролират изкуствена версия на себе си и да я накарат да се разхожда из футболно игрище.

Изследователите използват системата Oculus Rift. Те разработват и блуза с дълъг ръкав и сензори, които дават информация за активността в мускулите на ръцете на пациента и стимулират усещането за докосване до земята. Ръцете са третират като крайници фантоми и заместват краката, което заблуждава мозъка, че пациентът ходи.

След като мозъка отново придобива идеята за ходене, всеки пациент се свързва към специално разработен за него екзоскелет. Той се управлява с каска със сензори на главата на пациента, която улавя сигнали и ги изпраща към компютър на гърба на машината. Когато пациентът си мисли за ходене, компютърът активира екзоскелета.

След като се разхождат виртуално по един час на ден, пациентите в крайна сметка успяват да реактивират оставащите нерви в крайниците си и ги карат отново да изпращат сигнали към мозъка. Всеки пациент има различен период на възстановяване, но всички участвали в тестовете си връщат сензитивността на долните крайници и успяват да контролират пикочния мехур и червата си за пръв път от години.