Китай изстреля първия в света квантов сателит

Китай успешно изстреля първия в света сателит за квантови комуникации от космодрума „Дзиуцюен“ в провинции Гансу, предаде „Синхуа“. Изстрелването стана в 01.40 часа местно време на 16 август с ракета „Чанчжен-2D“.

Още по темата:

Сателитът с квантова връзка носи името на древнокитайския философ Мо Дзъ.

Пан Дзянвей от Китайската академия на науките отбеляза, че в случай на успешно изстрелване за първи път в историята ще бъде установена квантова връзка между сателит и обект на Земята. Освен това той допълни, че през втората половина на годината се планира пускането на квантова комуникационна линия между Пекин и Шанхай.

Успешното изстрелване се очаква да тласне Китай към лидерството в една от най-трудните области в науката. Освен това Пекин ще излезе едни гърди пред глобалните си съперници в надпреварата за снабдяване със силно желан актив в ерата на кибершпионажа – комуникации, защитени от хакерски пробиви.

Разработката трае цели 5 години и се следи изкъсо от световните научни и отбранителни среди.

Квантовата програма е последната брънка от мултимилиардната стратегия на Китай в последните 20 години за достигане и дори задминаване на Запада в сферата на изследванията в трудните науки.

„Имаше надпревара за производството на квантов сателит и е много вероятно Китай да я спечели. Това отново показва способността на Китай да се отдава на големи и амбициозни проекти и да ги реализира“, заяви професорът по квантова физика в университета на Женева Никола Жизан, цитиран от The Wall Street Journal.

Учените в САЩ, Европа, Япония и другаде по света нямат търпение да усвоят странните и потенциално мощни свойства на субатомните частици. Малко от тях обаче могат да разчитат на толкова голяма държавна подкрепа, като колегите им в Китай, твърдят учени. Квантовите технологии са главен стратегически фокус в 5-годишния план за икономическо развитие на страната, обявен през март.

Пекин не разкрива колко пари отделя на квантовите изследвания, или колко е струвало изграждането на 635-килограмовия сателит. Но отпуснатите средства за основни проучвания, сред които и за квантова физика, са били $101 милиарда през 2015 г. – доста над $1.9-те милиарда 10 г. по-рано.

За сравнение федералното финансиране в САЩ за квантови изследвания е $200 милиона годишно, сочи доклад за конгреса на САЩ на група учени, военни, разузнавачи и др. официални лица. В изследването се посочва, че развитието на квантовата наука би „подсилило националната сигурност на Съединените щати“. Нестабилността на отпусканите средства обаче е попречила на напредъка, отчита докладът.

В същото време Пекин се опитва да привлече обратно родените в Китай и образовани в чужбина експерти по квантова физика. Сред тях е и Дзянвей, който признава, че учените са успели да ползват добрите технологии от различни лаборатории по света, да ги усвоят и да ги донесат обратно в Китай.

Именно с държавна подкрепа Дзянвей успява да надмине бившия си ментор – физикът от университета на Виена Антон Зайлингер, който се опитва от 2001 г. да убеди Европейската космическа агенция (ESA) да изстреля подобен сателит. Сега той работи по сателита на бившия си студент.

Инвестициите на Китай в сферата вероятно са предизвикани от опасенията за кибервъзможностите на САЩ. Още през 2013 г. стана ясно, че американците са проникнали дълбоко в китайските мрежи. Освен това американските институции изследват как да изградят мощни квантови компютри, които теоретично биха били способни да преодолеят математическия код на криптиране, който се ползва по света за сигурни комуникации.

Квантовото криптиране обаче не е уязвимо на каквато и да е компютърна мощ, защото закодираната информация се унищожава, веднага щом бъде измерена.

Квантовите физици наскоро усъвършенстваха употребата на фотони за сигурна комуникация на кратки разстояния на Земята. Ако сателитът успее, това ще разшири обхвата на невъзможната за хакване комуникация.

За да тества дали квантовите комуникации могат да се осъществяват в глобален мащаб, Дзянвей и екипът му ще опитат да излъчат квантов криптографски ключ от Пекин до Виена през Космоса.