Краят на дългата игра

Eрдоган vs Гюлен

Eрдоган vs Гюлен

Турция твърди, че проваленият опит за преврат е готвен десетилетия, а следователите го наричат края на дългата игра, пише бившият шеф на офиса на Associated Press (AP) в страната от 2007 до 2013 г. Кристофър Торчия в анализ за събитията довели до пуча от 15 юли. Array

През 1986 г. турската армия изключва от редиците си десетки кадети по подозрения, че са верни на младия ислямски духовник на име Фетуллах Гюлен, който е смятан за потенциална заплаха за стриктната светска власт в страната. Властите тогава обявиха, че човек, сочен за вербовчик, е наредил на прокудените студенти търпеливо да напреднат в кариерата и да чакат инструкции, които ще дойдат след няколко десетилетия.

Превъртаме 30 години напред до 15 юли, когато офицери дезертьори се опитаха да извършат военен преврат, а президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини Гюлен за организатор. Сега базираният в американския щат Пенсилвания Гюлен отрича всякакво участие, но надигаща се вълна от обвинения поставя под въпрос умерения имидж, промотиран от ислямското му движение, и го представя като прикритие за тайните планове за властта в Турция, които включват усилия за инфилтриране в държавните институции от десетилетия.

През 70-те години на XX век, когато Турция е управлявана от светско правителство с подкрепата на армията, организацията на Гюлен изглежда като общоприето религиозно движение, което привлича младежи и хора от средната класа заради успешната мрежа от училища и общежития.

Гюлен, който е свързван с ислямския мистицизъм, поощрява толерантността и благотворителността, редом с турския патриотизъм. Движението му „Хизмет“, или на турски „услуга/служа“, набира средства главно от лични и фирмени дарения. До началото на 90-те то се разширява в други страни с мрежата си от училища и печели международна репутация като защитник на хармонията между религиите.

Призивът за милосърдие първоначално дава възможност на последователите му да избегнат преследване от светската власт в Турция. Но с нарастването на влиянието му, правителството започва да гледа на него с подозрение.

Властите твърдят, че ръководителите му, известни като „братя“, са помагали на последователите да мамят на изпити, за да бъдат наети на държавна служба. Според бившия шеф на националната полиция Ханефи Авджъ, който е разследвал движението, щом са заели постовете, те са „действали координирано, за да се издигат, да се пазят взаимно и да елиминират опонентите си“.

Движението се радва на голямо влияние в училищата, медиите и полицията и на все по-голяма власт. Затова властите започват да громят парчетата от организацията с чистката на военните кадети от 1986 г.

Като доказателство за плановете на Гюлен властите посочват собствените му думи. В коментари от 80-те той говори за гоненията на ислямистите в Сирия и Египет пред група последователи и призовава „братята“ да дочакат подходящия момент с думите:

„Трябва да проникнете в артериите на системата без никой да забележи, че съществувате, докато не достигнете всички властови центрове.“

Гюлен, който по-късно казва, че думите му не са тълкувани правилно, се мести в САЩ в края на 90-те, изправен пред обвинения в план за преврат срещу турското правителство. Движението му обаче продължава да расте и в крайна сметка то помага да бъдат свалени твърдите светски лидери, които се притесняват от него.

На изборите през 2002 г. последователите на Гюлен одобряват кандидатурата на бившия истанбулски кмет, който е хвърлен в затвора за няколко месеца от светските власти и печели с подкрепата на благочестивата мюсюлманска класа, останала на заден план от десетилетия.

Името му е Ердоган.

Той настоява, че се е примирявал с „гюленистите“ от практична гледна точка: Има нужда от цялата възможна помощ, за да срази секуларистите.

„Толерирахме ги в името на широкоразпространената помощ, образование и солидарни дейности – в и извън страната – които изглеждаше, че вършат“, каза турският президент през август 2016 г.

„Толерирахме ги, защото казваха „Аллах“, допълни той.

Военното ръководство обаче остава скептично. Шефът на генералния щаб на турската армия от 2008 до 2010 г. Илкер Башбуг заяви в интервю за CNN Turk, че е предупредил Ердоган за заплахата, която представляват поддръжниците на Гюлен във войската. А военните според него са спрели с чистката на ислямистите в редиците си.

„Днес тази заплаха е срещу нас, утре срещу теб“, твърди че е казал той на Ердоган.

Според Башбуг отговорът на Ердоган е бил: „Командире мой, преувеличаваш.“

След оттеглянето си Башбуг е вкаран в затвора по обвинения в заговорничество за държавен преврат – един от стотиците хора, свързвани със стария светски ред, за които се твърди, че са станали мишена на поддръжниците на Гюлен в полицията и съдебната власт.

Бившият полицейски шеф Авджъ, който пише книга за потенциалната заплаха, също е хвърлен зад решетките.

Първоначално Ердоган подкрепя някои от разследванията, но в крайна сметка ги отхвърля на фона на разкритията за скалъпени доказателства и други нередности.

Междувременно, съюзът на турския лидер с Гюлен се разпада в опита му да разбие това, което нарича „паралелната държава“ в полицията и други институции. По-късно Ердоган нарича опит за преврат унижението срещу правителството му – започналото разследване на прокурори, за които се смята, че са близки до Гюлен, за корупция срещу високопоставени лица през декември 2013 г.

Напрежението нараства още през 2014 г., когато Ердоган става от премиер президент, а този ход е считан от критиците му като опит да съсредоточи още повече власт в ръцете си.

В крайна сметка на 15 юли елементи от армията се надигат. Те окупират летища, мостове и военни бази, вземат за заложник шефа на генералния щаб на армията и обвиняват правителството в подкопаване на демокрацията и върховенството на закона. Следват сблъсъци между съперничещи си сили, а поддръжниците на Ердоган излизат на улицата в знак на подкрепа за президента им. Някои протестиращи са повалени от огъня на разбунтувалите се войници, но до сутринта става ясно, че превратът се е провалил. Общо 272 души са убити.

Ердоган побърза да посочи с пръст: Той обяви, че пучът е работа на „гюленистите“. Гюлен пък осъди преврата, макар да допусна, че част от симпатизантите му може да са били замесени.

„Може да има различни мотивации сред хората, организирали този преврат. Може да са симпатизанти на опозиционна партия. Може да са симпатизанти на националистическата партия. Може да е всичко“, каза Гюлен пред журналисти в имението си в Пенсилвания ден след преврата.

И въпреки това той се изказа остро за Ердоган, когото нарече авторитарна фигура, заедно с правителството му. Според Гюлен властите не са показали „никаква толерантност към нито едно движение, групировка, нито една организация, която не под тоталния им контрол.“