Какво ни остана от "Ориент Експрес"

Какво ни остана от „Ориент Експрес“

Повечето от нас не са изпитали тръпката да се возят в „Ориент Експрес“, но една част със сигурност са чели историите на Агата Кристи, свързани с влака-легенда, свързвал Европа с Изтока.

Още по темата:

На неочаквана находка се натъкна един градски фотограф, базиран в Ротердам – Брайън успя да заснеме нещо от историята, която бавно потъва в забвение – именно „Ориент Експрес“.

Става дума за влаковата композиция, която през 1883 г. още с пускането си става символ на лукса и комфортното пътуване във времена, когато пътуването си е тежко и опасно начинание.

Идеята за пътническия влак от Западна до Източна Европа е реализирана от Compagnie Internationale des Wagons-Lits (CIWL).

Маршрутът и подвижният състав на „Ориент Експрес“ се променят многократно. Двата града, които най-често се свързват с влака, са Париж и Истанбул – двете оригинални крайни точки.

През 1977 г. „Ориент Експрес“ спира да обслужва Истанбул, а влакът, който идва на негово място, предлага превоз от Париж до Виена до 2007 г. След това маршрутът започва от Страсбург, а през 2009 г. влакът изчезва изцяло от разписанията, станал жертва на модерните високоскоростни машини и нискотарифни авиолинии.

Оригиналният маршрут е от Париж до Гюргево през Мюнхен и Виена. От румънския град пътниците са превозвани с ферибот през Дунав до Русе, откъдето са хващали друг влак за Варна.

Приключението им е завършвало в Истанбул, отново с помощта на ферибот. През 1885 г. заработва друг маршрут – отново до Истанбул, но през Виена, Белград и Ниш, след това с файтони до Пловдив и отново на релсите за тогавашната столица на Османската империя.

През 1889 г. последна спирка става Варна.

Едва няколко композиции са останали по света. Една от тях е със сменено предназначение и е превърната в хотелски апартаменти за Venice-Simplon Orient Express.

Другата, чиито кадри ще видите, е непокътната в Белгия след последния си курс през декември 2009 г.

„Когато стъпя на изоставено място усещането е като да влезеш в машина на времето. Опитвам се да почувствам емоциите на миналото и това искам да покажа със снимките си“, споделя Брайън на сайта си.

Когато хората гледат фотографиите ми и задават въпросите „какво, защо, кога“, чувствам, че съм успял, казва той.