Анкара атакува всички "гюленистки" училища на Балканите

Анкара атакува всички „гюленистки“ училища на Балканите

Фетуллах Гюлен

Враждата между Анкара и движението „Хизмет“ на Фетуллах Гюлен след метежа в Турция може породи остър конфликт в Босна, където има множество училища на „гюленисти“, съобщи BalkanInsight. Той може да изостри разривите в Босна и Херцеговина, коментира експерт по международни отношения пред изданието.

Array

„Вносът на конфликти от други страни в Босна и задължаването на нашите граждани да заемат страна ще доведат до нови разделения в обществото ни“, казва Ешреф Кенан Рашидаджич, професор по международни отношения в Университета на Сараево.

И преди пуча в Турция президентът Реджеп Ердоган критикуваше училищата в региона, за които се твърди, че са били свързани с движението на Гюлен в миналото.

Но турските държавни актове за денонсиране на училищата се увеличиха значително след опита за военен преврат на 15 юли, за който Ердоган обвини Гюлен и неговите последователи.
Училища, свързани с „Хизмет“ работят в Босна още от края на войната през 90-те, според уебсайта на движението.

След метежа в Турция босненски медии твърдят, че тези институции сега работят под чадъра на образователна организация, наречена „Босна Сема“, която включва 15 училища в няколко босненски града, сред тях Сараево, Зеница, Бихач, Тузла и Мостар. Босна Сема също ръководи Международния университет в Сараево.

Миналата седмица турският посланик в Босна Джихад Ергинай призова властите в страната да вземат мерки срещу тези училища, без изрично да ги назове.

„Ние очакваме правителствата от цял свят да се борят срещу тази терористична организация, защото видяхме, че … тя прониква държавни институции; това е дълг както на държавните институции, така и на родителите, заяви посланикът.

Ергинай посочи, че някои страни вече са предприели мерки срещу тези образователни институции и призова босненското правителство да направи същото. Азербайджан и Узбекистан са сред държавите, предприели действия срещу тези училища, според хърватската информационна агенция Хина.

„Тази организация не застрашава само Турция,“ заяви Ергинай пред сараевската Face TV.

Конфликтът около училищата на гюленисти се пренесе и в Хърватия. Турският посланик в Загреб Ахмет Тува заяви в национален ефир, че части от „терористичната организация“ на Гюлен присъстват в Хърватска.

„Тя има чуждоезиково училище, което се опитва да организира и други дейности, но хърватските власти са много внимателни и следят какво правят те. Надявам се това сътрудничество между хърватските и турските власти да продължи „, каза Тута. И добави, че „всички разузнавателни доклади и информация за това бяха съответно изпратени до хърватските органи“.

Докато босненските власти не реагираха на апела на Ергинай, някои от членовете на водещаа босненска Партия на демократичното действие, която установи силни връзки с Ердоган в последните години, предупредиха, че училищата, следващи принципите на Гюлен, може да представляват проблем за страната.

„Ние не се нуждаем тези училища, ние разполагаме със собствена система“, заяви Салмир Каплан, депутат от парламента на Федерация Босна и Херцеговина (един от двата политически субекта на страната, другото е Република Сръбска, б.р.), пред турската Анадолска информационна агенция. Каплан твърди, че най-доброто решение би било да се затворят училищата.

Организацията „Босна Сема“ в писмено изявление призна, че създаването й е вдъхновено от Гюлен, но отрече всякакви настоящи връзки с турския проповедник в изгнание.

„Училищата на „Босна Сема“ са босненски училища, работещи с дължимото уважение към местните регулации“, коментира Орхан Хаджагич, пиар на организация. Той уточни, че „независимо от първоначалната идея за започване на работа, сдружението няма връзка с Гюлен“.

Хаджагич определи натиска на турските институции като „акт на намеса във вътрешните работи на нашата страна“ и той призова босненското правителство да реагира.

Ешреф Рашидагич също смята, че училищата, предполагаемо свързани с Гюлен, са регулират в съответствие с босненското законодателство и затварянето им би било много трудно.

„На първо място, те не са турски училища, те работят изцяло по босненските закони. Второ, ще бъде не лесно за босненските власти да просто да ги затвори, предвид факта, че образователната система у нас е много фрагментирана“, каза професорът.

И подчерта, че във всеки случай, босненските власти следва трябва да действат независимо от политическите конфликти в други страни.

„Ако решим да затворим училищата, които са част от движението на Гюлен в Босна, тогава какво ще се случи в деня, в който правителството в Турция се смени? И другите турски образователни институции ли да затворим?“.

След пуча от 15 юли Анкара отправи аналогични искания и към другите балкански държави, където има училища, свързани със сдружението на Гюлен. Румъния категорично отказа да „лови вещици“ по преценка на режима на Ердоган. Такива намеци отправи и турският посланик в България Сюлейман Гьокче по адрес на две училища, основани от „Хизмет“ у нас. Става дума за елитните гимназии „Дружба“ в София и друго в Пловдив.

Двете гюленистки училища у нас са сред водещите по успех в национални класации. Те са изцяло светски – в тях не се преподаха никакво религиозно образование, обучението е основно на английски, а учителите по български език и история задължително са етнически българи. По информация на „Дойче веле“някои родители на деца в „Дружба“ са убеждавани да отпишат децата си и наскоро служители на главното мюфтийство са го направили.