Български съд отказал на Анкара екстрадиция на гюленист

В края на март т.г. Софийският апелативен съд е отказал екстрадицията на турския бизнесмен Абдуллах Бююк – това е окончателното произнасяне. Това съобщи в резиденция „Бояна“, където се провежда съвместна среща на българското и гръцкото правителство, министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Бююк се занимава с бизнес в интернет – продава домейни. Той е член на организацията „Хизмет“ на имама Фетуллах Гюлен, сочен от турските власти като човека, който стои зад организацията на неуспешния преврат на 15 срещу 16 юли. Той е потърсил по-рано политическо убежище у нас, тъй като в Турция е бил следствен по дело за тероризъм.

Още по темата:

По-рано днес турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу съобщи, че Република Турция ще поиска екстрадирането от България на лице, свързано с терористичната организация на Фетуллах Гюлен с нарочно изпратена за целта делегация.

От 28 юни досега няма постъпило искане за екстрадиция от Република Турция за който и да е неин гражданин, заяви Захариева. Тя обясни, че подобно искане може да постъпи или в Министерството на правосъдието, чрез Интерпол или чрез Министерството на външните работи, откъдето да бъде препратено към правосъдното ведомство.

Захариева обясни процедурата. Министерство на правосъдието проверява чисто формално дали всички необходими документи по закона, по Рамковото решение и по Конвенцията за правата на човека са налични, препраща го до Прокуратурата, която го препраща на компетентния съд по местонахождение на лицето.

След като го препрати, съдът образува производство, лицето трябва да бъде задържано за 72 часа и производството е двуинстанционно. Окръжен съд е компетентен на първа инстанция, Апелативният – на втора. На втора инстанция решението е окончателно.

По думите ѝ от началото на годината от Турция са постъпили 4 искания за екстрадиране, като по всички има произнасяне от българския компетентен съд.

След опита за преврат, в Турция се извършват масови арести на журналисти, магистрати, бизнесмени и военни, все по обвинения за връзки с Гюлен и забранената му югоизточната ни съседка организация „Хизмет“.

Бююк в България от септември 2015 г.

Бююк, когото Турция настоява да си върне обратно и да го съди, е пристигнал у нас през септември м.г., а през февруари т.г. е поискал политическо убежище, предаде БГНЕС.

В коментарна статия от 27 март т.г. проправителственото издание „Сабах“ подчертава, че Турция е изпуснала Бююк от ръцете си заради неадекватно съдебно решение, а България отказва да го върне. През август м.г. заподозреният е задържан по време на сбирка с още 17 бизнесмени в офис на фирма в Истанбул.

„След бързо съдопроизводство той е пуснат на свобода и малко по-късно успява да влезе в България. За съжаление, турските съдилища дават възможност на много от членовете на Паралелната държава на Гюлен да напуснат страната. През февруари т.г. адвокатът Димитър Марковски, известен с това, че е представлявал в съда премиера Бойко Борисов и министъра на икономиката Божидар Лукарски, се ангажира с процедурата по искане на политическо убежище за Абдуллах Бююк. Тогава той бе задържан и случаят му бе разгледан в Софийския градски съд, съдията Величка Цанова отхвърли искането за екстрадирането му. Сега Турция има правото да обжалва това решение. Но е ясно, че българите лесно няма да ни предадат Абдуллах Бююк“, посочва публикацията.

На 9 април отново „Сабах“ уточнява, че бизнесменът е спонсор на гюленисткото движение „Хизмет“ и е заловен в България. Това турските власти са узнали от Интерпол, докладвано им е, че Бююк е бил задържан в хотелската му стая, но не се посочва в кой град. Същата публикация твърди, че тогава е започнала подготовката за искането за екстрадирането му.

Вестник „Заман“, известен като издание на Гюлен, но променил политиката си след акция на властите, проследява историята с бягството на Бююк в публикация от 12 май т.г. „Членът на терористичната групировка ФЕТО и инициатор на благотворителни прояви за набиране на средства за Паралелната държава Абдуллах Бююк успя да избяга от страната след като съдът го остави на свобода под гаранция и му отне паспорта. Под страх, че ще бъде затворен, той е пресякъл българо-турската граница при Капъкуле с пътнически автобус. Заловен е в България заради невалиден паспорт и е в ареста.

Към онзи момент турският съд издава решение за задържането му под стража с обвинение в тероризъм, а Министерството на правосъдието в Анкара уведомява българските власти и настоява за незабавното му депортиране. На делото в София присъстват много адвокати от Турция, които твърдят, че заповедта за ареста на Бююк там е политическо решение, той самият е пристигнал в България поради политически съображения и ако бъде депортиран обратно, ще се окаже жертва. Така Софийският градски съд постановява отказ за предаването му на Турция и го оставя на свобода. Бююк е поискал да му бъде издаден документ за престой в България“, посочва „Заман“.

В Германия протести и контрапротести на турци

Междувременно в Кьолн снощи се проведе многохилядна демонстрация в подкрепа на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и мерките, които предприема след метежа. Но освен митинг с поддръжници, имаше и четири протеста с противници на Ердоган, последваха и сблъсъци между местните турци и кюрди и сблъсъци на полицията с десни екстремисти.

Турската общност в Германия е най-важният избирателен район за Ердоган в чужбина. На последните избори през ноември 2015 г. участваха 44% от турците във федералната република.

На митинга в подкрепа на Ердоган присъстваха над 20 000 души. Демонстрацията беше под мотото: „Да на демокрацията, не на преврата“. Митингът започна с националните химни на Турция и Германия и минута мълчание в памет на над 260-те загинали в нощта на преврата. Организатор е Съюзът на европейско-турските демократи – организация, приближена до управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието.

Заради отказа на Берлин да пусне обръщение на президента Ердоган на видеостена, германският посланик в Анкара беше привикан в турското външно министерство, за да даде обяснения. Говорител на Ердоган определи решението на Конституционния съд в Германия като погазване на свободата на изразяване.