Путин лобира за сваляне на санкциите. България сред слабите звена в ЕС

©EPA/БГНЕС

С посещение в Словения руският президент Владимир Путин засилва кампанията за прекратяване на санкциите на Европейския съюз. Той е обнадежден от това, че тактиката на лобиране сред по-податливите държави в Южна и Източна Европа, сред които още България, Италия, Гърция, Унгария, Кипър и Словакия, започва да дава резултат, предаде Reuters.

Още по темата:

Според няколко базирани в Москва дипломати тактиката на Русия на методично лобиране сред посочените държави от ЕС, започва сериозно да разяжда единството на блока по въпроса. Така подновяването на санкциите следващия път може да стане все по-трудно.

„Русия постоянно се опитва да намери начин за заобикаляне на санкциите, като се цели в държави, които смята за по-меки. Опитват се да убият санкциите тихомълком“, посочи пред агенцията един от дипломатите от държава, която не подкрепя падането на санкциите.

По думите му в резултат все повече страни започват да твърдят, че рестриктивните мерки трябва да бъдат анализирани, да бъде оценен ефектът от тях и да бъдат преразгледани.

Санкциите на ЕС бяха наложени заради кризата в Източна Украйна и целта им е да ограничат достъпа на лица и фирми, близки до президента Путин, до западно кредитиране и технологии. В комбинация санкциите на САЩ и другите страни от Г-7 (Канада, Япония) затрудниха способностите на Русия да преодолее икономическата криза, предизвикана от ниските цени на петрола.

По-рано този месец ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия до началото на 2017 г., въпреки опасенията на някои членки като Словакия, които са готови да оспорят ефективността им.

В Словения, където Путин ще председателства среща с фокус върху търговията и инвестициите, е четвъртата от податливите държави, посетени от него след анексията на полуостров Крим от Украйна през 2014 г. и разразилата се гражданска война в Донбас.

Кремъл вижда в Словения потенциален съюзник в кампанията за сваляне на санкциите. Русия е голям пазар за словенския износ на хранителни продукти, а държавата остава готова да бъда транзитна страна за евентуален газопровод за руско синьо гориво към Южна Европа.

Някои страни от ЕС, като Полша, разгневиха Москва със свалянето на паметници в почит на съветските войници, загинали през Втората световна война. Подходът на Словения обаче е точно обратния. Кремъл обяви, че по време на визитата си Путин ще присъства на откриването на нов монумент на Червената армия в Любляна.

Русия категорично отхвърля възможността да върне Крим на Украйна, което прави свалянето на санкциите на ЕС, дошли именно заради анексията, малко вероятно.

Има обаче възможност по-широките санкции на ЕС срещу Русия, наложени в отговор на конфликта в Източна Украйна, където Кремъл беше обвинен, че подпомага военно сепаратистите, да отпаднат. Москва отхвърля тези обвинения.

Според двама дипломати от ЕС ефектът от офанзивата на Путин в комбинация с офертите за доходоносни търговски споразумения и учтиви намеци за загубите от спрения износ, може да доведе до свалянето на рестрикциите. Като е най-вероятно това да стане не наведнъж, а сектор по сектор.

Комисарят на ЕС по външна политика Федерика Могерини обяви през май, че очаква по широко преразглеждане на политиката на блока спрямо Русия по-късно т.г.

Според дипломатите усещането за единство на ЕС по въпроса започва да се разпада, защото държавите, страдащи най-много от контрасанкциите на Кремъл, забранил вноса на редица храни от ЕС, са подложени на все по-голям вътрешен натиск от бизнеса.

През юни Путин удължи руските контрасанцкии до края на 2017 г.