Светът се бори с екстремизма, без дори да може да го дефинира

Снимка: ЕРА/БГНЕС

След поредната смъртоносна атака във Франция, при която шофьор се вряза с камион в тълпа от празнуващи Деня на Бастилията в Ница и уби над 80 души и четирите нападения в Германия, двете държави получиха съчувствие от цял свят. Не и от кандидата на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп, пише Quarz. Array

Милиардерът побърза да заяви, че вината за случилото се е изцяло на властите. Той призова френските и германските граждани да преминават през „особено сериозно проучване“, преди да бъдат допускани в САЩ, и добави, че и двете европейски държави са „напълно компрометирани от тероризъм“.

В основата на опростеното решение, което Тръмп предлага за този толкова сериозен проблем, стои въпросът как да разграничим екстремистите и потенциалните терористи от останалата част на населението. Контратерористичната стратегия на бизнесмена оставя малко място за нюанси. Всъщност той поиска цялостна забрана на влизането на мюсюлмани в САЩ. Но как могат той и американските власти да проверяват бъдещите имигранти?

Британското правителство например се ангажира със справянето с екстремизма, но също като повечето държави не дава ясна дефиниция на това какво представлява. Властите определят екстремизма като „гласно и активно противопоставяне на фундаменталните ни ценности, като демокрацията, върховенството на закона, индивидуалните свободи, взаимното уважение и толерантността към различни вярвания и религии“.

Доклад на Съвместната комисия за човешки права, която разгледа контратерористичната стратегия на правителството, постави под въпрос това определение. Според документа някой може да бъде хомофоб заради религията си, но това невинаги го прави екстремист. Експертите от комисията питат какво би станало, ако някой смята, че законите трябва да бъдат определени от Бога, или с хората, които са гледали джихадистки клипове в интернет?

Те призовават министрите бързо да изяснят определението за екстремизъм, преди да пристъпят към приемането на нови закони, които могат да дискриминират общности като мюсюлманската. „Целта трябва да бъде да се справим с екстремизма, който води до насилие, а не да потискаме възгледите, с които правителството не е съгласно“, се казва в доклада.

Ръководителят на комисията Хариет Харман попита дали прилагането на контраекстремистки мерки в случаите на ислямски религиозен консерватизъм би била приемлива дискриминация, или това ще доведе до очаквано недоволство от страна на мююслманите.

Правителствата по света се затрудняват не само с определянето на екстремизма, но и с отговора на един важен въпрос – как да спрем някой, който е решил да извърши терористичен атентат? Нападенията от Париж през миналия ноември, когато загинаха 120 души, подчертаха този все по-голям проблем. Един от терористите, Омар Исмаил Мостефаи, е бил в списъка на полицията с радикални ислямисти, който включва над 10 000 души.

Френските власти поддържат списък с имена на хора, заподозрени в радикализъм, но все още не са участвали в терористична дейност. Но какво може да направят органите на реда с тези така наречени екстремисти, след като те не са защитили гражданските свободи по никакъв начин.

Бившият президент Никола Саркози, който ще се яви на изборите догодина, заяви ясно, че хората в списъка трябва да бъдат поставени под домашен арест и да се следят по електронен път. „Всички, които са напуснали Франция заради джихад и са се върнали трябва незабавно да попаднат в затвора“, каза той, дори ако хората не са извършили престъпления.

Това е въпрос, с който германските власти се сблъскаха, след като не успяха да спрат атаките по новия терористичен шаблон – млади мъже, които извършват самостоятелни терористични атаки. Остава неясно дали някои от тези нападатели са били насочвани от терористични организации, или просто са били техни привърженици.

Заключението от британския доклад вероятно ще отекне в Европа и останалата част на света. Той призовава правителството да внимава, когато опитва да изясни въпроса, защото в противен случай може да изолира общности от ключово значение за борбата с тероризма.

В края на юни Патриотичният фронт внесе проект за криминализиране на радикалния ислям в Наказателния кодекс и наказването му с 3 години затвор. Парламентът одобри на първо четене законопроекта, въпреки че в него липсва дефиниция на понятието. И това стана седмици след като, отново на първо четене, мина друг проект на Фронта, известен като „забрана на бурките“.