За интелектуалната собственост. Някои гледни точки

Темата за интелектуалната собственост и нейната защита е особено важна за всяка компания и за голяма част от служителите, участващи в креативния процес. Тя е особено актуална в динамични и иновативни сектори като този на информационните технологии.

Именно въпросът за интелектуалната собственост бе основна тема на време на днешния Индустриален панел „Патенти, интелектуална собственост, технологичен трансфер“, проведен в Дома на Европа.

Особеностите на патентното законодателство у нас, изключенията в него и пречките, които създава пред инвестициите бяха първите теми на форума, в който участваха както представители на конкретни индустрии, така и експерти от Патентното ведомство и изобретатели.

Ключовият панел обаче беше посветен на интелектуалната собственост в IT-сектора – и в частност откритията на служители. В него прависти, изобретатели, предприемачи и инвеститори споделиха своята гледна точка по казусите.

Темата откри презентация на Пламена Георгиева от адвокатската кантора „Димитров, Петров и Co.“. Тя обясни подробно правния режим при създаване на обекти на интелектуална собствност в трудовите правоотоношения и сподели проблемите пред чуждестранните инвеститори у нас.

Оказва се, че при компютърните програми авторското право обикновено принадлежи на работодателя, който има и ексклузивитет да използва изобретенията за целите на своята дейност.

Когато обаче използването на продукта се отдалечи от традиционната сфера на дейност на работодателя, се създава законов капан, който дава авторски права на служителя на фирмата, създал продукта.

В този случай българското законодателство се оказва изключително неудобно за инвеститорите, защото предвижда сложни правни процедури – като издаване на лицензия от служител към работодател за ползването на патента. Лицензията от своя страна трае само 10 години, след което трябва да се поднови и да се изплати ново възнаграждения на служителя. Това често отблъсква чуждестранни фирми, които смятат, че служителите получават нужното си възнаграждение под формата на работна заплата и бонуси и допълнителната бюрокрация е излишна.

Рая Юнакова, публичен маркетингов мениджър на Microsoft – България, описа как световният гигант работи не само по своите собствени проекти, но и за насърчаване на служителите си да творят и извън рамките на работния процес.

Нещо повече, конкурсите, организирани от Microsoft, предоставят за ползване ресурсите на компанията, но авторските права върху произведенията остават за служителите, които са ги създали.

Компанията има цял отдел, наречен Microsoft Research, който работи за създаването на продукти за публично и безплатно предлагане. Пример за това е системата за предупреждаване за наводнения, разработена от американски университет в сътрудничество с Microsoft Research.

В полза на софтуерните патенти беше и представянето на Тодор Йотов, ръководител по финансовите въпроси на компанията за финансов софтуер FinAnalytica. Компанията е сред лидерите в своя бранш и е сред малкото, които имат регистрирани поне 5-6 патента в САЩ.

Йотов изрази твърдата си подкрепа за патентите за софтуер насочен от бизнес за бизнес – и подкрепи отворените платформи за приложения бизнес-клиент.

Основният му довод бе, че при създаването на техническа новост софтуерните патенти могат да бъдат полезни. В идеята си предприемачът не инвестира само пари, а инвестира и в работна среда, извън която не могат да се зародят абсолютно същите идеи.

Патентите не само са помогнали на FinAnalytica да оцелее във времена на криза, но и да изпъкне на фона на конкурентите си.

Финансистът посъветва настоящите и бъдещи предприемачи да пазят първоначалните идеи, с които са предложили нещо различно на пазара – и да изграждат компаниите си около тях.

Румен Илиев от инвестиционния фонд LauncHUB