За първи път учени видяха как мозъкът упражнява "свободна воля"

За първи път учени видяха как мозъкът упражнява „свободна воля“

За първи път учени наблюдаваха как човешкият мозък взема изцяло доброволно решение да действа, съобщи Futurity. Array

За разлика от визуалните проучвания на мозъка, при които учените гледат как хората реагират на сигнали или на команди, изследователите от университета „Джонс Хопкинс“ са открили начин да наблюдават мозъчната активност, докато хората избират изцяло сами.

„Вече имаме възможността да научим повече за това как решаваме в реалния свят“, гласи проучването, което показва как частите на мозъка са еволюирали, за да вземат решения и да действаме. Целият доклад е публикуван в списание Attention, Perception, and Psychophysics.

„Как надникваме в мозъците на хората и откриваме как правим избор изцяло сами? Кои част на мозъка участват в свободния избор?“, пита професорът по психология и науки за мозъка Сюзън Кортни.

Екипът от учени е измислил нов експеримент за проследяване на фокуса на вниманието на човек, без да се ползват натрапчиви сигнали и команди. Участниците са поставени в скенери за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и са оставени да гледат на разделен екран бързи потоци от цветни числа и букви – във всяка от двете страни.

Те са помолени да приковат вниманието си за известно време в едното поле на екрана, а след това – в другото. Изборът кога да сменят фокуса на внимание – и съответното поле, е оставен изцяло на тях. В продължение на повече от час участниците превключват вниманието си от едната на другата страна, десетки пъти.

Учените са проследили мозъците на участниците, докато са гледали медийния поток, както и преди, и след като са сменили фокуса си. Така за първи път изследователите са успели да видят какво се случва в човешкия мозък в момента на свободния избор и какво става преди да бъде взето решението – как мозъкът се държи по време на колебание за това дали и как да действа.

Прехвърлянето на вниманието от едната на другата страна е тясно свързано с дейността в теменния дял близо до задната част на мозъка. Дейността, водеща до избора – периодът на колебание – става в челния дял, в районите, отговарящи за преценка и движение, както и в базалните ганглии, райони дълбоко в мозъка, които отговарят за редица двигателни функции, сред които и способността да се започне действие.

В челния дял започва дейност по-рано, отколкото когато на хората се казва да сменят фокуса на вниманието си. Това ясно показва, че мозъкът се подготвя за изцяло доброволно действие, а не че просто следва нареждане. Заедно двата района са ключовите за желанието за действие, заключват авторите.

След като учените вече могат да проследяват изборите, направени по свободна воля, те могат да използват техниката, за да определят какво се случва в мозъка, докато хората се борят с други, по-сложни решения.