Цацаров подкрепя Патриотите за "радикалния ислям" в НК

Цацаров подкрепя Патриотите за „радикалния ислям“ в НК

Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров подкрепя предложението на Патриотичния фронт да бъде инкриминиран радикалният ислям с промяна в Наказателния кодекс. Във внесеното от ПФ предложение обаче се предлага на парламента да даде определение за „радикален ислям“.

Цацаров посочи, че би следвало да има ясна дефиниция какво представлява радикален ислям, защото формулирането на такава норма в НК предполага еднозначното й тълкуване. Поставя се въпросът според мен как дефинираме радикалния ислям, заяви той на кръгла маса на тема „Радикалният ислямизъм – заплаха за националната сигурност на Република България“. Array

Преди време главният прокурор беше изказал подкрепа и за инкриминирането на бурките – забрана, внесена от ПФ и приета от парламента.

Твърдението, че у нас почва, наченки на радикален ислям няма, бих го определил като невярно, другото означава да обърнем гръб на проблемите, заяви главният прокурор. „Ислямът не е радикален сам по себе си, т.е. знак на равенство между ислям и радикален ислям няма“, добави той. По думите му, всеки, който се опитва да го прави, преследва други цели.

„Второ, според мен трябва съвсем ясно да кажем, че радикалният ислям не е единственият източник на тероризъм, а една от причините и поддържа и създава тероризма“, заяви Сотир Цацаров.

Цацаров посочи, че съдебните процеси в Пазарджик са доказали, че у нас този проблем е реален. Според него фактът, че един наказателен процес е приключил в Окръжен съд – Пазарджик и се води друг наказателен процес, в никакъв случай не означава, че ситуацията там е напълно овладяна.

„Това, че един наказателен процес е приключил, не означава, че ситуацията е овладяна. Както там, така и не само. Има множество факти, че тези действия и идеи намират своята почва в притихнала форма“, каза Цацаров. Според него, всеки, който критикува ДАНС и прокуратурата, че си правят пиар с тези процеси, проявява липса на национална отговорност.

Става въпрос за делото срещу Ахмед Муса, вече осъден за проповядване на антидемократична идеология, и негови последователи. Имамите, сред които е и Муса, бяха задържани при акции на ДАНС, а при обиските бяха открити материали, рекламиращи дейността на терористичната организация „Ислямска държава“.

Главният прокурор смята, че са необходими промени в Закона за вероизповеданията, свързани с регистрацията им, която сега става само с решения на съда. Цацаров се обяви и за задължителна санкция и на Дирекцията по вероизповеданията.

Според него трябва да има и промени в начина, по който се разкриват духовни училища и възможността да се проповядва съответното вероизповедание. „Българската православна църква няма проблем с това, но в Пазарджик и други градове повечето проповедници са завършили в Саудитска Арабия“, допълни главният прокурор. Причината е, че Висшият ислямски институт у нас няма лиценз за ВУЗ и неколкократно беше настоявано МОН да разреши.

И за един антитерористичен закон

Вътрешната комисия в Народното събрание обсъди за първо четене днес внесения от правителството антитерористичен закон, предизвикал критики от страна на правозащитните организации.

Шефът на ДАНС Димитър Георгиев заяви, че по отношение на радикалния ислям, „основните рискове в България идват от маргинални групи, които на основата на финансова зависимост биха се насочили и поддали за радикализация“.

По време на дебатите за промените в Закона за противодействие на тероризма, Георгиев уточни, че разрешение за използването им дава Специализираният съд. Другите неща, които са свързани с полицейските функции, са доста ограничени, допълни той.

По думите му България е една от държавите, където се правят интервюта със заловени мигранти. „Имаме възможност да правим интервю на видеозапис на мигрантите и да се знае, че тяхната анонимност не е вече такава, каквато е била. Всичките норми заложени в закона ще дадат инструменти за работа на компетентните структури в държавата“, обясни той.

Председателят на ДАР Драгомир Димитров даде статистика, според която в периода 2013–2015 г. голяма част от държавите в Западните Балкани приеха закон за чуждестранните бойци. И в Босна, и в Косово, и в Македония броят на лицата, които се присъединяват към терористични и екстремистки организации е намалял.

„Казвам ви статистика, която е на колегите от съответните специални служби. Увеличил се е броят на завърналите се в тия страни и от гледна точка на активността на завърналите се – тя е снижена до минимум“, каза шефът на разузнаването.