Преврат или театър, Ердоган е победителят

Ердоган пред множеството в Истанбул вечерта след метежа. Снимка: ЕРА/БГНЕС

В социалните мрежи конспиративните теории предполагат, че „превратът“ в Турция бе театър, режисиран така, че Ердоган да получи по-голяма подкрепа и повече контрол. Това звучи нелепо. Но основната идея е вярна: ако Ердоган е надделял, то той е станал много по-силен, писа Хауърд Айзенщат, доцент по история в St. Lawrence University и експерт по Турция в коментар за Reuters.

Корумпиран, маниакално егоцентричен и репресивен. Няма много какво да му препоръчаш на турския президент Тайип Ердоган – освен неоспоримия факт, че той е демократично избраният държавен глава. И че е политик, който блести най-ярко в битка.

Още по темата:

Ердоган няма да се предаде. Той има милиони привърженици, които ще дадат живота си за него. Има подкрепата на всички опозиционни партии. И тъй е спечелил три пъти изборите, е в правото си.
В петък вечерта улиците на Истанбул са пълни с хора. Джамиите в Турция призовават хората на улицата. Ердоган отправя същото послание по националната телевизия – през FaceTime връзка. Един човек отвръща на телевизионния екран: „Аз съм кюрд от Бингьол и ще умра (за вас).“ Рано сутринта в събота Ердоган отново се появява по телевизията, вече заобиколен от привърженици на летището в Истанбул. Има непрекъснати информации за изтребители, прелитащи ниско над Анкара и Истанбул.

Турската армия отдавна има чувството, че държавата й принадлежи. Първите й лидери – Кемал Ататюрк и Исмет Иньоню, са бивши генерали. След демократичните избори през 1950 г. Турция преживя три военни преврата – през 1960, 1971, и 1980 г. Всеки беше по-кървав и по-репресивен от предходния.

През 1997 г. военните организираха нещо, което бе наречено „постмодерен преврат“ и изпратиха тогавашния премиер Неджметин Ербакан в комплект с паметна бележка. Нямаше нищо „постмодерно“ в опита за преврат, разтърсил Турция в петък вечер. Военните подразделения бяха по улиците, основните артерии бяха затворени.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието, дясноцентристка партия с корени в политическия ислям, доминира турската политика от 2002 г. насам. Тя дойде единствено обръщайки се срещу военните. През 2007 г. генерали опитаха да повторят успеха им 1997 г. с „среднощен меморандум“, който осъди кандидатурата на политика от ПСР Абдула Гюл, близък съюзник на Ердоган, за следващи президент на републиката.

Ердоган обаче усмири генералите и Гюл зае мястото си в президентския дворец, докато Ердоган бе избран на поста седем години по-късно.

Ердоган бързо преконфигурира до голяма степен церемониалния пост във влиятелна позиция. В един момент ръководството на ПСР играеше важна роля и можеше да оспори Ердоган по политически въпроси. Вече не. Министрите служат на президента. Политиката се определя в новия и грандиозен президентски дворец. Ердоган даде да се разбере, че амбицията му е да промени конституцията, за да създаде президентска система, която би превърнала в закон това, което вече е политическа реалност.

В продължение на години Ердоган води война срещу армията: стотици офицери бяха атакувани с фабрикувани обвинения, а други бяха принудени да излязат в пенсия. Междувременно, полицията и разузнавателните служби бяха засилени, за да действат като контра-тежест на военните.

В последните две години обаче изглеждаше, че Ердоган и военните са се помирили. Разбира се, те се обединиха във войната без задръжки срещу отново възраждащата се Кюрдска работническа партия (ПКК). Боевете прогониха стотици хиляди кюрди. Те изравниха цели квартали и краят им не се вижда.

Беше ясно обаче, че много офицери са недоволни от Ердоган. Те бяха възмутени от несправедливостта спрямо другари си, изправени на показните съдебни процеси. Мнозина вярват, че жестокостта на конфликта с ПКК се дължи отчасти на преговорите на ПСР с групировката по-рано.

На някои военни погребения офицерите често обвиниха конкретно Ердоган за смъртта на войниците. Те резонно виждаха във възхода на джихадисткото насилие в Турция цената за толерантността на ПСР към джихадистките групировки в сирийската гражданска война. Подобно на мнозина секуларисти, те се опасяваха от пълзящ разпад на секуларизма в Турция.

Пресата до голяма степен беше уплашена, а независимостта на съдебната власт до голяма степен разбита. Възможно е някои от военните да са смятали, че това е последната им възможност да спрат консолидация на властта от Ердоган.

Един успешен преврат вероятно би бил катастрофа. Резултатът можеше да е гражданска война. Администрацията на Обама се забави с изявлението, осъждащо опита за преврат, но е положителен знак, че все пак го направи.

Превратът очевидно все още не е напълно потушен. Но вече изглежда сломен. Ключови генерали го осъдиха и много войници се завърнаха в поделенията си. Ако един успешен преврат би довел до хаос, неуспешният преврат вероятно ще доведе до още по-голяма репресия и централизация на властта.

Събитията от петък вечерта вероятно ще втвърдят най-лошите стремежи на Ердоган. Още повече, че очевидно справяйки се с преврата, Ердоган ефикасно лъсна имиджа си на човек от народа.

В социалните мрежи конспиративните теории предполагат, че „превратът“ бе театър, режисиран така, че Ердоган да получи по-голяма подкрепа и повече контрол. Това звучи нелепо. Но основната идея е вярна: ако Ердоган е надделял, то той е станал много по-силен.