Турция увеличи правата на армията в борбата с тероризма

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Турция предостави правна закрила на войниците, които участват в операции за борба с тероризма и позволи на турските въоръжени сили да се включат в борбата с Кюрдската работническа партия (ПКК) в централната част на страната с нов закон, публикуван в Държавен вестник днес, съобщи Hurriyet.

Array

Законът, който увеличава властта на всички военни при антитерористични операции, на практика ограничава разследванията на злоупотреби, като изисква специално разрешително за такива.

Според изменението в Закона за въоръжените сили, одобрен от президента Реджеп Ердоган на 13 юли, завеждането на дела срещу командири от Генералния щаб на армията ще става само с разрешение от премиера.

Механизмът за издаване на разрешенията ще зависи от ранга на обвинения, а разследванията срещу редови войници ще започват само след позволение на местния губернатор.

Правна защита получават и временните отряди за отбрана на села в Централна Турция, съставени главно от доброволци, обучени от държавата.

Законът позволява участието на армията в операции в централните региони, в случай че полицейските сили са сметнати за недостатъчни и по предложение на вътрешното министерство.

На войниците се разрешава да влизат в жилища и частни имоти, за да осигурят сигурност на живота и имуществото на гражданите или да арестуват заподозряни лица. Това ще става с писмена заповед на командира.

Военните няма да могат да бъдат заподозряни, арестувани или задържани, без разрешение за разследване. Предполагаемите им злоупотреби по време на специални операции ще се смятат за военни престъпления, а гражданският съд няма да участва в разследването им.

Подобен правен щит беше предоставен на Националната разузнавателна служба (МИТ), като премиерът получи властта да спира всякакви разследвания срещу турски разузнавачи.

Контратероризмът в България

В България подготвеният антитерористичен закон предизвика упреци на правозащитници, според които проектът нарушава основни човешки права.

След вчерашното заседание на парламентарната комисия за контрол на службите за сигурност зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев заяви, че службите са категорични за необходимостта от нов антитерористичен закон.

По думите му мерките в него са пропорционални на заплахата срещу страната, а ограниченията на гражданските права са минимални.

Според Гунев мерките, които се предлагат, са необходими, за да се повиши ефективността на службите. В комисията са коментирани полицейските правомощия на ДАНС. Друга обсъждана тема е ролята на въоръжените сили.

В интервю за в. „Труд“ правозащитникът адвокат Александър Кашъмов заяви, че т.нар. „превантивни мерки“ в закона са доста притеснителни.

„Доста са притеснителни тези мерки – забрани за промяна на местоживеенето,

забрани за напускане на страната, за напускане на определено място, за посещаване на места, за контакт с определени лица. На практика това е мярка за неотклонение „подписка“ – явяване в РПУ, отнемане на паспорти и т.н. Кое е тук смущаващото? Мерките за неотклонение обикновено се прилагат, когато говорим за Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и за обвиняеми. Изключение правеше бившата Държавна сигурност“.