Ела да гледаме едно убийство във Facebook Live

Убийства вече се излъчват в реално време в социалните мрежи – и ни правят… съучастници, зрители, съчувстващи или гневни. Функцията Facebook Live, която позволява да излъчваме видео от мобилните си устройства директно в социалната мрежа, е достъпна за потребителите само от няколко месеца. Но вече е мощно оръжие, с което медии и граждани могат да приковат вниманието на обществото към проблеми, които в други случаи остават незабелязани. Array

През последните две седмици светът е ужасен – и пленен – от видео записи, които показват смъртта на Алтън Стърлинг в Луизиана и Филандо Кастиле в Минесота. И двамата цветнокожи мъже бяха застреляни от полицаи при обстоятелства, които не предполагат това. Последва стрелба от снайперист на демонстрация срещу полицейското насилие, при която бяха убити петима униформени и ранени други седем.

Разстрелът на Стърлинг беше записан на клип от мобилен телефон и споделен в мрежата по-късно. Но следващите убийства бяха излъчени на живо през новия инструмент на Facebook. Най-голямата социална мрежа в света навлезе на пазара на стрийминг услугите сравнително късно, след като те бяха популяризирани от Meerkat и Periscope на Twitter.

Но мащабите на Facebook моментално направиха новата функция на социалната мрежа предпочитана за всеки, който стане свидетел на насилие или резултатите от него. И само за няколко седмици Facebook Live стана новият сигнал SOS.

Нека вземем за пример Даймънд Рейнолдс (приятелката на Кастиле – б.р.), която отговори на случилото се с мъжа ѝ с почти невъобразимо хладнокръвие, обяснено от психолозите като типична за такива трагични случаи психологическа реакция.

Тя започна да излъчва видео в мрежата секунди след стрелбата и да описва обстоятелствата около случилото се – пред очите на 4-годишната си дъщеричка, която я успокояваше. Причината е, че тя не вярва в способностите на правораздавателната система да разследва и докаже вината на полицая.

Даймънд използва единствения инструмент, с който разполагаше – камерата си, не за да сподели своята болка, а за да извика за помощ.

„Исках хората по света да знаят, че няма значение колко доказателства ще събере полицията и колко добре ще си паснат те. Исках да публикувам това във Facebook и то да стане видимо за всички, за да могат хората да разберат“, каза тя пред репортери.

В този смисъл, видеото ѝ постигна желания ефект. То беше видяно над 5 милиона пъти и помогна за задвижването на националната дискусия за полицейското насилие. Клипът нахлу директно в новинарските емисии и ни сблъска очи в очи с опасностите да си цветнокож в Америка. Той ни направи свидетели на безсмислено убийство и кървавите му последици.

Вкарвайки ни в колата си, точно до умиращия ѝ приятел, Рейнолдс ни показа това, което белите в Америка рядко виждат. А скритият въпрос на клипа е какво ще направим по въпроса.

Макар първоначалната идея на Facebook е да създаде усещане за заедност чрез новия си инструмент, едва ли в някого е имало и капка съмнение, че ще се превърне в ново средство за гражданска журналистика.

Все пак Facebook Live е част от социална мрежа, която се използва от 1.09 милиарда потребители. Функцията предлага моментална връзка към семейство, приятели и световна аудитория. И ни кара безмилостно да споделяме всичко, което правим и виждаме.

Фактът, че споделяме неща, е по-важен за Facebook от самото съдържание на споделеното. Но като даде този инструмент в ръцете на стотици милиони, Марк Зукърбърг ни прикани да споделяме мрачните и тревожни преживявания от ежедневието ни и да ги оставим на сървърите на сайта му.

Младият редактор на сайта VerySmartBrothas.com Деймън Йънг разказва, че е опитал да избегне записа със смъртта на Алтън Стърлинг цял ден, защото не искал да става свидетел на подобно насилие.

„Правя осъзнатия избор да не ставам свидетел на поредния запис на подкряно от държавата убийство на цветнокож мъж. Прекарах цял ден в опит да не видя смъртта на Стърлинг, но станах свидетел на нещо дори по-шокиращо от нечие застрелване“, пише той в статия за VSB, минути след като гледа клипа на Даймънд Рейнолдс.

Тези клипове повдигнаха въпроса за това какви са резултатите от наблюдаването на живо на подобни престъпления, сякаш те са просто обикновена част от ежедневието ни. Подобни записи създават нов тип травма, като излагат обществото на ужасяващи гледки, без да превръщат зрителите в директна жертва, или свидетел.

Все още знаем твърде малко за ефектите от този дигитален феномен. Една от основните причини изследванията за ефектите на такова съдържание в медиите да са толкова оскъдни, е етиката на научната работа. Вероятно подобни проучвания биха повдигнали сериозни въпроси за нарочното показване на травматично съдържание на хора за изследване на дългосрочните му последици.

Предишно проучвания и изследвания обаче показват, че наблюдаването на телевизионното отразяване на трагедии често има вредни ефекти. Все пак е важно да отбележим, че запис на живо – като този на Рейнолдс, е различен от традиционната телевизионна програма, която цензурира сцените на насилие.

Психологът Ейприл Форман, която работи в Луизиана с ветерани от войни, твърди, че за хората не е полезно често да стават свидетели „втора ръка“ на травматични събития, особено ако са по-чувствителни към съдържанието, което виждат.

Опитът на Йънг и колективните прояви на мъка, ярост и отчаяние в САЩ през последните дни осигуряват невероятен поглед към психологическите последици от гледането на записи от фатални срещи с полицията. Ефектът е още по-голяма, когато зрителят се идентифицира с жертвата.

„Може да звучи хиперболизирано, или дори истерично, но убийства като това на Алтън Стърлинг убиват част от нас всеки път, когато се случат. Но това, което се случва тук, според мен е бавна, постоянна и коварна загуба на човечност“, казва Йънг.