И за италианските банки ли ще плащаме

Monte dei Paschi di Siena е най-старата действаща банка в света. Тя отваря врати през 1472 г. Снимка: Wikimedia

Европа има нов проблем: италианските банки са силно закъсали и спешно се нуждаят от милиарди. Пак ли данъкоплатците на Европа ще ги спасяват? Някои смятат, че това е неизбежно, пише Андреас Бекер в анализ за „Дойче веле“. Array

Банковият сектор в Италия е в криза. Европейският банков надзор изчислява сумата на невъзвръщаемите италиански кредити на 200 млрд. евро. Някои икономисти обаче смятат, че става дума за около 360 милиарда. Ако балонът с лошите кредити се спука, италианската държава няма да може да се справи сама, а страните от еврозоната ще бъдат изправени пред поредното предизвикателство.

Основният проблем е слабата конюнктура в Италия. „Италианската икономика почти не отбелязва прираст и се намира в частична рецесия. Някои фирми и частни домакинства не могат да обслужват дълговете си“, казва професорът по банково дело Мартин Фауст.

Проблемът е известен от години. През есента на 2014 години девет италиански банки не издържаха т.нар. стрес тестове. Най-голям дефицит тогава имаше Monte dei Paschi di Siena (MPS), най-старата още действаща банкова институция в света. Оттогава насам се случиха доста неща, на явно и те са били недостатъчни. През 2015 г. в ЕС беше гласувана директива, която целеше да предотврати повтарянето на старите грешки.

Банките вече не могат да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците, както стана по време на финансовата криза от 2008 г. Собствениците и кредиторите носят финансовата отговорност, и чак после могат да се търсят пари от държавата. „Това означава, че собствениците на банкови акции и дори онези, чиито спестявания са над границата от 100 000 евро, би трябвало да се опасяват, че ще загубят част от авоарите си. А това не спомага за стабилността на банките, защото инвеститорите не им отпускат пари“, казва Мартин Фауст.

Дяволски кръговрат

Слаба конюнктура и предпазливи инвеститори. Проблемите на италианските банки постоянно се увеличаваха. Не се вижда и изход от ситуацията. Мартин Фауст твърди, че през следващите години загубите на банките ще се увеличат значително.

„Проблемът е в това, че лошите кредити водят до намаляване на собствения капитал на банките. А без него банките са обречени. Това е дяволски кръг, защото именно при слаба икономическа конюнктура фирмите имат нужда от силни банки“, казва той.

В началото на 2016 година италианското правителство се договори с ЕС за възможността лошите кредити да бъдат изнесени в т.нар. bad Banks или „лоши банки“. През април беше създаден още един спасителен фонд, в който банките в страната вложиха почти 4 млрд. евро. Малко след създаването си фондът „Атланте“ беше затрупан с работа и трябваше да подпомага две закъсали регионални банки – Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca.

С тази спасителна акция беше изчерпана половината от наличната сума и започна спор кой да попълни отново фонда. „Много от банките не разполагат с капитал, за да попълнят фонда“, казва германският банков експерт Мартин Фауст.

Отново държавни помощи?

На срещата на върха на ЕС през миналата седмица италианският премиер Матео Ренци отново заговори за спасяване на закъсалите италиански банки с пари на данъкоплатците.Той иска да им подсигури свежи капитали в размер до 40 милиарда евро. Ренци се аргументира с това, че британският вот е предзивикал извънредна ситуация, в която подобни държавни помощи можели да бъдат разрешени.

Професор Томас Хартман-Венделс от университета в Кьолн смята, че това е само претекст. „Няма никаква връзка между британското решение и актуалните проблеми на италианските банки“, казва той. Томас Хартман-Венделс е убеден, че италианските банки трябва да бъдат санирани, но това трябва да стане съгласно новите правила.

„След финансовата криза всички се заклехме, че никога вече данъкоплатците не бива да отговарят за рисковите сделки на банкерите, а сега всичко това отново се поставя под въпрос“, недоволства той. Според експерта, Ренци се опитва да върви по пътя на най-малкото съпротивление, но това няма да изведе италианските банки от кризата, а по-скоро ще ги закара в задънена улица.

Продължаващата драма с италианските банки показва ясно и слабите места на валутния съюз. Италианската икономика не бележи подем, защото липсват сериозни реформи, а еврото е относително надценено. „Кризите в еврозоната далеч не се преодолени. Структурните реформи бяха само отлагани през последните години, но проблемите не бяха решени“, казва Мартин Фауст.

Томас Хартман-Венделс смята, че рано или късно европейските данъкоплатци отново ще трябва да спасяват нови банки.

„Това е неизбежно. Италианската държава не може да се справи сама, тъй като е силно задлъжняла“, казва той. Между 2012 и 2014 години Испания получи 40 милиарда евро за рекапитализиране на банките си от Европейския спасителен механизъм (ЕСМ). Преговорите с Италия за подобна спасителна програма могат да поставят на допълнително тежко изпитание и бездруго обтегнатите отношения във валутния съюз, смятат двамата експерти.