Атентатите в Медина удариха по самия ислям

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В представите на мюсюлманите за светите места, град като Медина е засенчен единствено от Мека. Всяка година милиони поклоници се стичат към Великата джамия в Медина, обикновено преди или след поклонението за Хадж, или през последните десет нощи на Рамазан.

Те са въодушевени от възможността да посетят гроба на пророка Мохамед, да се помолят в джамията му и да седнат там, където той е седял, при това в най-светлия период от годината. Същата джамия обаче беше нападната от атентатор-самоубиец, при това по време на Рамазана, пише Харуун Могул за CNN.

Array

Макар все още никой да не е поел отговорност за случилото се, е трудно да си представим, че някой различен от „Ислямска държава“ стои зад атаката. „Ал Кайда“ е жестока организация, но дори тя осъжда насилието на конкурентите си от самообявилия се „халифат“.

Според саудитското вътрешно министерство атентатът в Медина е отнел живота на четирима полицаи и е ранил други петима. Снимки от мястото на взрива показват гъст дим, който се издига от храма, където пророкът Мохамед е погребан. Атаката в Медина беше третата за деня, след експлозии в Джеда и Катиф.

Няма съмнение, че това е безпрецедентно нападение срещу мюсюлманите по света, много от които идват от всички краища на планетата, за да посетят Медина. Но това беше и атака срещу самия ислям.

Голямата тройка на исляма

За ислямската вяра има три града, които са най-свещени. Освен Мека и Медина, третият е Йерусалим, където се намира Куполът на скалата (Куббат ас-Сахра) – осмоъгълна скала, от която Мохамед се възнася към небето и е посрещнат от Аллах (Бог).

Йерусалим е и мястото, където Мохамед повежда всички пророци в молитва. Мойсей и Исус Навин опитват да го достигнат. Давид го управлява, а след това синът му Соломон го наследява. Исус и Йоан Кръстител живеят в сянката на Йерусалим.

Мека е най-свещеното място за мюсюлманите. Смята се, че градът е основан там, където преди хиляди години Адам и Ева се срещат след като са пратени в изгнание след прогонването си от райската градина. Те създават първата джамия, където днес се намира Кааба (свещеният за мюсюлманите черен камък). Авраам и синът му Исмаил създават първия божи храм и призовават човечеството да дойде там, за да почете Бог.

Именно този призив почитат мюсюлманите с поклоненията за хадж. Всяка година милиони се събират около Кааба и изминават пътя на духовните си предци.

Спектакъл на жестокостта

Според исляма преди Исус да се спусне от небето, Антихристът ще владее Земята и ще я изпълни с несправедливост и злини. Но той няма да може да влезе в Мека или Медина. Вероятно това убеждение обяснява факта, че много мюсюлмани просто не могат да повярват на случилото се.

Няма съмнение, че терористичната групировка „Ислямска държава“ използва насилие със студена и сурова политическа логика. Джихадистите се опитват да се възползват от съществуващото социално напрежение и дори да го засилят. Експертите наричат този похват „управление на варварството“.

На практика означава елиминиране на „сивата зона“, принуждавайки хората да заемат страна. Групировката обяви война на плурализма, толерантността и демокрацията.

Но ако досега мюсюлманите са вярвали, че свещените им градове са безопасни, то със сигурност са останали неприятно изненадани. Ранните саудитски лидери нападат двата свещени града, които днес управляват. Това правят и ранните мюсюлмански династии от 7 век, десетилетия след смъртта на Мохамед. Йерусалим е под израелски контрол и често е сцена на ужасяващо насилие.

В края на 60-те години християнин от Австралия опитва да запали Купола на скалата – инцидент, който доведе до създаването на Организацията за ислямско сътрудничество, която е вторият най-голям междуправителствен орган в света след ООН.

След атаката по сърцето на исляма от началото на седмицата хиляди мюсюлмани чувстват тъга и отчаяние. Вероятно нападенията в Дака, Багдад, Истанбул и Медина са били добре координирани. Това е контраатаката на джихада в центъра на мюсюлманския свят, а вероятната причина е, че „Ислямска държава“ губи територии в Сирия, и в Ирак – и „халифатът“ се смалява. Джихадистите искат целият регион да разбере, че сразяването им носи последствия.

Екстремистите виждат двуполюсен свят, в който масовият ислям се сблъсква с техния. Те са заели страна в този конфликт и имат твърда позиция. Големият въпрос е могат ли милионите мюсюлмани по света, които са ужасени от случващото се, да излязат със собствена визия, включваща ликвидирането на екстремизма, който мрази самия ислям, мюсюлманите и пророка Мохамед.

Днес мюсюлманският свят трябва да работи заедно по начин, който е трудно да си представим. Вярно е, че за да се случи това са нужни институции, лидери и визия, които в момента отсъстват. Но такива ще се появят, защото друг път няма, а въпросът е на живот и смърт.

Някои мюсюлмани свиват рамене и казват, че няма какво да направят. Но екстремизмът със сигурност не е приключил с тях. Той иска да убие всички ни, да изпепели храмове и да заличи традиции, да убива артисти и дори да атакува пророка Мохамед.

Някои мюсюлмани са гневни, а част от тях се обръщат към неприемливо насилие, когато пророкът беше поруган от карикатуристи и сатирици. Интересно е как ще реагират, когато група хора опитаха да взривят джамията му.