Европейският съюз се нуждае от нова визия

Снимка: EPA/БГНЕС

„Европейският съюз има нужда от нова визия, от нов проект, който да ангажира хората. И кога е по-добре това да започне, ако не на изборите за парламент в края на седмицата?“, пита кореспондентът на CNN в Лондон Нина дос Сантос.

Преди повече от шест десетилетия основателят на Европейското движение Жан Моне споделя виждането си за зараждащия се регионален съюз, предписвайки пари като уникално средство за лекуване на раните от двете световни войни.

Според него обединението на икономиките в Европа ще принуди народите да се откажат от своя суверенитет в името на една европейска държава.

За Моне федерална Европа е единственият естествен прогрес на новооткритата стабилност на блока.

Обединение от единомислещи страни, чиито общи цели са толкова явни, че на драго сърце биха се отказали от собственото си управление в името на благото на групата.

Това беше през далечната 1952 г. Време, когато бъдещето беше обещаващо, след ужасите на миналото, а всичко изглеждаше възможно – дори създаването на нова псевдодържава. Място, което сега е известно като Европейски съюз.

Ако се върнем в наши дни, ще видим, че ЕС има някои общи органи на управление – като комисия и парламент. Съюзът обаче със сигурност не е група от „съединени щати“, каквито Моне се е надявал да види. Такива, с еднакви дълбоки убеждения и вярвания.

Лепилото, което държеше общите идеологии на страните-членки, започна да се разлепва след падането на Берлинската стена.

Оттогава кризата сред страните, споделящи еврото, отвори отново стари рани. По ирония на съдбата, вместо да обединят народите, техните финанси заплашват да ги разпокъсат.

Това поставя един фундаментален въпрос: ако основната задача на ЕС вече не е да осигури мир и това не може да гарантира просперитет, то каква трябва да бъде?

Роден от пепелта на бурното европейско минало, ЕС е постигнал много за своите членки.

Научи гражданите си на стойността на компромисите, вместо насилие, осигурявайки защита и сила.

Даде тласък на просперитета, благодарение на свободното движение на стоки и работна ръка в рамките на единния пазар. Същевременно затвърди правата на потребителите и работниците – и подобри тяхното здраве чрез забраните за пушене на публични места.

Но в същото време ЕС се отдалечи от оригиналната си концепция. Редиците му се раздуха от огромната бюрократична машина в Брюксел, която, според критици, задушава индустрията и тласка членове като Великобритания към изхода.

Територията на блока се е удвоила от безкрайното приемане на бивши комунистически страни, разтягайки границите на Европа до краен предел. Това кара членството в бившия елитен клуб да изглежда по-скоро като удобен инструмент за външна политика, а не като обща визия за бъдещето.

ЕС е изправен пред постоянното предизвикателство да оправдае очакванията на своите граждани, но без да ги раздели на категории, той няма как да обслужи интересите и на силните и на слабите икономики.

Съюзът има нужда от нова визия, от нов проект, който да ангажира хората. И кога е по-добре това да започне, ако не на изборите за парламент в края на седмицата?