Какво са 100 адвокати на дъното на закон

„Какво са сто адвокати на дъното на морето? Едно добро начало“. Същият е и отговорът на въпроса „Какво са стотина адвокати на дъното на закон“. Само че „доброто начало“ си е чист лобизъм – и не е в полза на гражданите – един анализ на Калина Николаева за промените в закона за адвокатурата, приети на първо четене от правната комисия.

Още по темата:

Лобито на адвокатурата винаги е било много силно. Независимо кои са управляващите. Адвокатското съсловие е голямо и има достатъчно власт да се включва в законотворчеството.

С последните промени в конституцията на Висшия адвокатски съвет беше дадено и правото да сезира Конституционния съд наравно с омбудсмана. Но гилдията е гладна.

Нароилите се правни факултети бълват на килограм хора с юридически дипломи, за които е най-лесно да се впишат в адвокатурата, вместо да се явяват на изпити за друга юридическа професия. Ако погледнете броя на кандидатите за адвокати, ще откриете, че между 70 и 80% от випуските на правните факултети щурмуват адвокатската гилдия.

В същото време успелите адвокати и кантори, които имат добра слава и достатъчно клиенти, се броят на пръсти. Нормално е съсловието да търси как да запълва дупките в бюджета си. Затова след дълго затишие, през което скандалният им лобистки законопроект отлежава в правната комисия (от януари 2015 г.), преди дни беше приет на първо четене.

Това се случи след адвокатски протести и спиране на обслужването на клиенти на някои места. На практика – с извиване на ръце. Въпреки че срещу проекта се обявиха всички професии, които предлагат юридически консултации и услуги, както и от Българската стопанска камара (БСК).

Още при изготвянето му от организациите, които са против него, го определиха като без обществена необходимост, насочен единствено към удовлетворяване на частни корпоративни интереси. И предупредиха, че може да се очаква предлаганите промени да доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор.

Адвокатите отговориха, че обвиненията са некоректни и грубо вмешателство, а промените са в полза на клиентите – така те щели да получат професионална и качествена помощ. Глобите щели да са защита срещу хора, които практикуват, без да имат право.

Всичко се случва с вкарването на текст в закона, който изрежда много детайлно какво включва адвокатската професия. И забранява на други, под страх от санкции, да изпълняват тези дейности.

Така на първо четене адвокатите са на път да получат много повече от правото да сезират КС – гарантиран монопол върху общуването с НАП, НОИ, НСИ, Булстат и други администрации и регистри. Ще има и глоби за който ги заобикаля, които ще влизат не в държавния бюджет, а в адвокатската хазна.

Вероятно най-страшни последици сред промените, приети преди дни на първо четене от парламентарната правна комисия обаче, е друго – че на адвокатите им се дава право да извършват дейности, които в момента са в правомощията на нотариусите.

Да, адвокатите няма да имат право да изповядват имотни сделки. Но пък ще могат да правят пълномощни. Това е широко отворена врата за имотната мафия.

Възможности за злоупотреби има и през нотариусите, но те са много ограничени. Пълномощните им са в общ регистър и могат да бъдат проверени. Адвокатурата е свободна професия, упражнявана от над 12 000 души. Те няма как, а и не трябва да бъдат контролирани.

На нотариусите от друга страна държавата е делегирала специфични функции. Те минават през тежки изпити, регулирани от Министерството на правосъдието. С адвокатите това не е така.

Друг опасен резултат от промените е, че ако станат факт, ще бъде отнето правото на юристи, които не са адвокати, да представляват някого в съда. Това няма да изключи само юрисконсултите.

Да вземем например Българския хелзинкски комитет. В него има адвокати, но и други юристи, които се явяват по различни дела за дискриминация и за защита правата на хората. Това би било незаконно.

Също както и ако юристи от синдикатите, които не са вписани в някоя колегия, се явяват по трудови дела на уволнени хора. Това често се случва сега.

До окончателното приемане на проекта има време. Все още има опция да бъде проявен здрав разум и депутатите, макар и много от тях да са адвокати, да вземат предвид отрицателните становища. И в редиците на самите адвокати има противници на част от промените. За съжаление те едва ли ще се изкажат публично.

„Правен свят“ разказа как приветствието на шефа на правната комисия Данаил Кирилов на международен юридически семинар в София е било прекъснато с аплодисменти. Депутатът си заслужил ръкоплясканията, когато припомни, че след оживена дискусия правната комисия одобрила на първо четене дълго забравения законопроект за адвокатурата (22 юни).

Да видим кой ще ръкопляска последен. Едва ли ще са гражданите.

ИЗ ПРОЕКТА

§ 12. В чл. 24, ал. 1 се изменя така:
(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
6. изпълнение на завещания;
7. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
8. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“

Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева.
(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото нарушение.
Чл. 151. (1) Актовете за нарушения по предходния член се съставят от определен за това с решение на адвокатския съвет негов член, на територията на която адвокатура е извършено нарушението.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на адвокатската колегия или оправомощен от него заместник-председател.
(3) Установяването на нарушенията, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 152. (1) Наложените глоби и имуществени санкции по влезли в сила наказателни постановления се събират по реда на чл. 411 ГПК по искане на председателя на адвокатската колегия.
(2) Сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции по тази глава се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет.
Чл. 153. Органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите, частните съдебни изпълнители, както и всички физически и юридически лица са длъжни да информират съответната адвокатска колегия за извършване на нарушения по чл. 150.“