Brexit ще засили влиянието на Русия и Турция у нас

Иван Костов. Снимка: БГНЕС

Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз ще засили влиянието на тоталитарните режими в Москва и Анкара у нас, заяви пред bTV бившият премиер Иван Костов. С Brexit обаче Турция е загубила най-надеждния партньор в усилията си за влизане в ЕС. Array

Като най-голям риск за България, той отчете очакваното отслабване на подкрепата на Брюксел за модернизацията и реформирането на страната. „Няма да им е до нас, а и няма да отделят същите средства, заради намаляването на финансирането на ЕС, а това ще забави развитието на България“, каза още Костов.

Според него евентуалното намаляване на европейските фондове може да доведе до спад в корупционните схеми с тях – явление, за което докладът на антикорупционната служба ОЛАФ постави България на първо място в ЕС.

Той препоръча на българските политици да заемат позицията за по-дълбока интеграция на ЕС от гледна точка на финанси, обща външна политика, единни въоръжени сили и правоприлагане.

„Трябва да се инициира формирането на единни политики в Централна и Източна Европа и прилагането им, когато те се подкрепят от Франция или Германия. Великобритания вече няма да бъде арбитър в ЕС“, заяви бившият премиер.

По-думите му най-добрият вариант за европейските финанси е субсидиите да се трансформират в европейски инвестиции и европейска собственост в страните бенефициенти. Защото именно изразходването на европейски пари е нещото, което събира най-много негативи след гражданите.

Освен това, България трябва да настоява за значително намаляване на тежката администрация в Брюксел и разходите за нея. Това ще стане и по естествен път, след напускането на британските представители в европейските институции.

Последиците за кралството

Иван Костов посочи няколко основни неща, които британците ще усетят след Brexit. Според него Великобритания ще мине през своята тежка криза, тъй като не е ясно дали гражданите са гласували за английската, или британската си самоличност.

„Възможно е да започне процес на излизане на Шотландия от Великобритания. Хората, които ще останат в кралството ще трябва да сменят британската си идентичност с английската. От тази гледна точка първият тежък рикошет отива в самите гласували и това няма как да не раздели страната и то по много съществен признак“, каза бившият председател на ДСБ.

Той очаква сред спечелилите референдума да настъпят тежки противоречия за начина на излизане от ЕС. А вече се наблюдава разцеплението в Консервативната партия, която се раздели на две почти равни половини.

Навсякъде ще получат стимул крайни десници и националисти, които искат да излязат от ЕС.

За Великобритания има и плюсове, тя ще спаси 1.19% от бюджетните си приходи и ще ги изразходи за друго. Обезценяването на лирата ще засили британския износ. Заради това и европейските политици, които ожалиха кралството не са прави, смята той.

Последици за ЕС

Според Костов рисковете за Европейския съюз са много по-големи от тези за Великобритания и размерът им зависи до голяма степен от формулата, която съюза ще договори за излизането на Острова.

Той е категоричен, че политиците в Брюксел трябва да дадат ясен сигнал, че излизането от ЕС е нещо лошо, защото в противен случай може да се задвижи необратим процес.

Досега борсата регистрира през индекса на стоте най-големи търговци спад от 3.12%. Но спадът, когато се появиха твърдите прогнози за излизане беше с 6.5%, което е значителна обезценка в размерите на около 105 млрд. британски паунда.

Това обезценяване засяга компаниите, които се търгуват на борсата и на второ място всички, които са инвестирали средства в тях. Става дума за пенсионни фондове и застрахователни институции. И тъй като българските фирми и фондове имат експозиции навън, те може да загубят. Ако са инвестирали пари там, те могат да очакват по-големи загуби.

Костов смята, че случилото се във Великобритания е част от руската контраатака, заради икономическите санкции, които ЕС наложи на Москва.

„Русия се надява ЕС да се разпадне, преди Москва да изчерпи всичките си финансови резерви, което се очаква в средата на следващата година. След това Кремъл ще търси нов начин за излизане на свободния пазар, за да финансира бюджетните си разходи“, каза той.

Бившият премиер е категоричен, че българските политици и институции трябва категорично да отхвърлят предложението Великобритания да не задейства незабавно Член 50 от Лисабонския договор и да договаря тихомълком новите си условия.

Те трябва да настояват за прилагане на норвежката формула – без да бъде член Великобритания да е длъжна да спазва правилата на ЕС и да внася членски внос в съюза, защото в противен случай лондонските банки ще загубят представителност.