"Конгресът" на победилата Кунева. Какво не чуха учителите

„Конгресът“ на победилата Кунева. Какво не чуха учителите

„Как се чувствам ли – ами като на конгрес. Спуснати се нареждания – ние изпълняваме. Ако реформата стане, похвалите са за МОН. Ако не се получи – виновни са учителите“.

Широко прокламираният учителски събор на „Арена Армеец“ събра 12 000 педагози и глътна над 100 000 лева на МОН. От министерството дори се похвалиха със спестовността си и с факта, че са успели да го организират в един ден, вместо да харчат пари за цели два. А учители от Силистра, тръгнали на път в полунощ, за да бъдат навреме за събора, в три и половина си тръгват обратно, почерпени от МОН с по една студена вода, един сандвич и напоителни разяснения за реформата. Какво обаче не се чу на събора – разказва Нина Никодимова. Array

„Как се чувствам ли – ами като на конгрес. Спуснати се нареждания – ние изпълняваме. Ако реформата стане, похвалите са за МОН. Ако не се получи – виновни са учителите“, разсъждава учителка от Бургаска област, излязла по средата на тричасовия събор, който умори доста от педагозите, дошли на срещата.

Училищни и общински автобуси докараха по 500 души от регион за събора с идеята да повдигнат духа им и да ги мотивират, че са способни да направят промяната.

„Промяната ли? Ами взеха ни дни от отпуските за лятото и на първи август трябва да сме в училище, защото законът влиза в сила тогава“, разказва учител от малко плевенско село, който преподава едновременно история, география и физическо. Въпреки че промените в програмите по история за пети клас бяха обект на пространни дискусии и дори скандали, той все още не е наясно какво точно е изменено там и как ще преподава догодина.

„Как ли? Ами първо, ще има съкратени хора. Ние сме основно училище, част от колегите остават без норматив, защото вече няма да имаме осми клас. Едва ли ще ни направят обединено училище до десети, защото то и деца няма. Всичките сме над 40
години, аз самият съм на 50. Дойде едно младо момиче по заместване, омъжи се, роди и пак останахме на средна възраст 45 плюс“, разказва той.

Повечето педагози, извозени от градове, села и паланки с цел да бъдат… мотивирани, имат доста негативни очаквания за промените, които ще настъпят. „Казват ни, че всичко щяло да бъде на електронен носител. Това поне до момента не се е
случило. Нещо повече – бумащината е двойна. Искат всяка справка и на хартия, и онлайн. Знаете ли, че ако дневниците ни станат електронни, както обещава МОН, половината родители на нашите ученици няма да могат да се осведомяват за оценките на децата си. Учениците ни са предимно от ромски произход“, разказват учители от Бургаска област.

По същото време преподавател от столичното гето „Филиповци“ прави публично изказване, което звучи в дисонанс с думите на предишните му колеги, възхвалявали реформата от трибуната. От думите му става ясно, че в сегрегираните райони, както модерно и безопасно наричаме гетата, си имат съвършено други проблеми с първолаците, а не този, че повечето от тях вече знаят буквичките.

„Основната ми грижа е да ги науча, преди да дойдат в училище и да пипнат учебник, да си мият ръцете“, казва Румен Найденов. За повечето от учениците му хигиената е непознато нещо, много по-стресиращо от факта, че трябва да бъдат научени да четат.

Това очевидно е „втората скорост“, за която говорим, когато става дума за „училище на две скорости“. „При нас учат деца от бедни семейства, професионална гимназия сме. Въпреки всички приказки, че бизнесът иска кадри, никой до момента не е дошъл да ни даде заявка за това. Децата ни завършват химични технологии и отиват да работят на бензиностанциите. В 12
клас вече никой не идва на училище“, разказва друг преподавател.

По същото време в кафенето учители обсъждат учениците си и се радват, че „десети В вече бяга по-малко, обикновено все остават по двама-трима души в час“. От трибуната текат заклинания за това, че българският учител държи бъдещето в ръцете си и политици се изреждат да му кажат „поклон“ – в духа на бекапейските мероприятия отпреди 10 ноември 1989-а. Обещават му увеличаване на заплатата с 10%, посрещнати с аплодисменти, и още от догодина средната учителска заплата да изпревари по ръст средната за страната. Изобщо светло бъдеще – за да преживее трудното настояще.

В момента средната учителска заплата е 730 лева, а средната за страната – 931. Очевидно с десетпроцентни увеличения и заклинания не става. Нито пък с това – да чуваш само, когато ти говорят от трибуната.