Златното момиче - и реката от кръв

Златното момиче – и реката от кръв

Цветелина Стоянова

Опитът за самоубийство, който 21-годишната ни гимнастичка Цветелина Стоянова извърши, е лична драма – доколкото засяга един млад човек, решил да сложи край на живота си със скок от шестия етаж. И обществена драма – доколкото засяга отношенията в националния отбор по художествена гимнастика, Българската федерация по художествена гимнастика и нейният президент Илиана Раева, ролята на треньорите и психолога на отбора.

Съветът по електронни медии (СЕМ) излезе с решение, че двете най-големи частни телевизии в България са нарушили Закона за радио и телевизия при отразяване на случилото се с Цветелина Стоянова. Array

„Налице е преекспониране по темата и фиксирането върху лична драма, а множеството включвания от мястото на инцидента и от болницата както и поредицата интервюта създават впечатление, че се спекулира с една човешка трагедия и че са преминати границите на етичните норми“, заяви пред БНР експертът от СЕМ Вирджиния Савова.

„Когато става дума за инцидент има оправдан обществен интерес, но в случая е прекрачена границата от информационния интерес към сензацията“, заяви и председателят на СЕМ Мария Стоянова. Това показва противоречие между съдържанието и нормите на журналистическа етика.

Няма да давам квалификация на български (те) медии. И на тези, които, под прикритието на „градивна критика“ и „съдници“, разказваха за случая. Даже няколко пъти. Ureport.bg не публикува и дума за трагедията поради един простичък факт – не можем да я поставим в контекста на голямата картина, наречена „художествена гимнастика в България и борбата за медали“. (Но когато не публикувахме информация за внезапната смърт на сина на президента беше именно поради етиката – имаме неписани стандарти – и морал – и не ги прекрачваме.)

Ако ще се наказват телевизиите, то СЕМ трябва да накаже и трите – да, и БНТ. Не защото се държаха като лешояди – типично за жълтокафеви медии, а защото не разследваха случая – въпреки че разполагат с ресурс да го направят.

Но да оставим настрана двете частни телевизии – те са търговски дружества, БНТ по закон има обществена функция и е длъжна да отговори на няколкото въпроса, на които все няма отговор. Просто защото не се задават. Но БНТ излъчва състезанията по художествена гимнастика – и медалите са по-важни от живота на едно момиче.

И ето, аз искам да знам:

1. Защо слушаме непрекъснато версията на Илиана Раева, шеф на Федерацията по художествена гимнастика, която е страна в този случай? Тя не слиза от екраните на телевизиите, но мен ме интересува какво мислят непредубедените експерти.

2. Кой е клиничният психолог, при който психоложката е завела Цвети и той е дал гаранции, че всичко с нея е наред и няма депресия, а тя е страдала от безсъние и различни соматични прояви? Има ли специалисти – извън федерацията, и изобщо независими експерти, към които да се обърне един спортист при проблем? Дайте си сметка, че Цвети и останалите момичета влизат в спорта съвсем невръстни – и са под контрол и зависимост от хората, които са ги „изковали“ като спортисти…

3. Имало е разговори с нея да не се отказва (от спорта – б.р.), не натиск, каза Илиана Раева. А нима разговорите не са натиск?! Самоубийството е вик за помощ – психолозите знаят това. И един от тях, чийто коментар се изгуби в мръсния водовъртеж, отбеляза, че го е направила, за да я оставят на мира – да не тренира.

Ами защо се е хвърлила от шестия етаж? Може би – за да се натроши като стъкло и… да не може да движи крайниците си, т.е. да тренира…

4. Дали целта на Федерацията и спортните величия не е била да устиска до Олимпиадата, пък после – каквото ще да става? Да или не?

5. „Без баща – половин сирак, без майка – цял“. Има такава поговорка. Изпитах огромна жал, когато разбрах, че това 21-годишно дете е нямало майка. Защо ли? Защото ако някое от моите две деца страда по този начин и не иска да тренира, щях да кажа на треньорите, на федерацията, на всички спортни величия, които искат да оправдаят парите, които получават, за да получат още: „Майната ви на олимпиадата и на състезанията, животът на детето ми е по-мил от всякакви медали и първенства, подкрепям я да не тренира!“

Казвам го, защото преди време моя близка ми разказваше как спряла дъщеря си от тренировки по художествена гимнастика към един известен спортен клуб, защото детето било изтормозено от натяквания, че е дебела (34 кг при ръст 150 см!), от продължаващите часове тренировки и др.

Някой със сигурност ще каже: „Е то така се коват талантите – и медалите!“ Да, ако харесвате „Как се каляваше стоманата“. Други обаче това удряне с чука може да ги сломи за цял живот. Познавах човек, полусляп от едни забранени субстанции, с които са го тъпкали при тренировките по борба.

„… И ето че реката придошла червена и се изтекла, после придошли сини талази, след тях зелени, а подир тях — черни. Като се оттекла черната вода, потекла жълтата…“ Обаче Цвети остана в черната. Ако искаме да й подадем ръка, трябва да зададем тези въпроси – и да настояваме да чуем отговорите.