Българин откри най-голямата планета с две слънца

©NASA

Най-голямата планета извън Слънчевата система, обикаляща около две слънца, беше открита с помощта на космическия телескоп Kepler от екип учени, начело с българина Веселин Костов, съобщи НАСА. Array

Откритието беше обявено на среща на Американското астрономично общество в Сан Диего, Калифорния. Изследването е дело на астрономи от центъра за космически полети Goddard на американската космическа агенция и университета на Сан Диего.

То е прието за публикация в Астрофизичния журнал.

Според учените в близост до планетата на име Kepler-1647b е възможно да има живот. Тя се намира на 3700 светлинни години растояние от Земята и е приблизително на 4.4 милиарда година – приблизително връстник на нашата планета.

Звездите са подобни на Слънцето, като едната е малко по-голяма от нашата звезда, а другата малко по-малка. Планетата има маса и радиус, идентичен на Юпитер, което я прави най-голямата откривана подобна планета.

Планетите, които обикалят около две звезди се наричат понякога и „Татуинови планети“ по името на родния свят на Люк Скайуокър в „Междузвездни войни. С помощта на данните от Kepler астрономите са търсили леки понижения в яркостта, които са подсказвали, че планетата може би преминава пред звезда, блокирайки малка част от светлината й.

„Но откриването на планети, обикалящи около две слънца, е много по-трудно от намирането на планети, обикалящи около една“, заяви един от съавторите на изследването от университета в Сан Диего Уилям Уелш.

По думите му транзитите не са равномерно разположени във времето и могат да варират по продължителност и дори дълбочина.

„Малко е изненадващо, че беше нужно толкова време за потвърждаване на откриването на най-голямата планета, след като е по-лесно да се откриват именно по-големите планети“, отбеляза астрономът Джером Ороз, съавтор на изследването. Това е защото орбиталният период е много дълъг, обясни той.

На планетата ѝ отнема 1107 дни, или малко над 3 земни години, за да обиколи двете звезди. Това е на-дългият потвърден период на транзитираща екзопланета досега. Планетата е много по-далеч от звездите, отколкото всяка друга подобна, а това променя установеното схващане, че такъв тип светове кръжат близо до слънцата си.

Като Юпитер и Kepler-1647b е газов гигант, негоден за живот, но той има големи луни, които имат потенциал да са обитаеми, заключават от екипа.

Водещият учен Веселин Б. Костов е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по Физика и астрономия към университета на Оклахома и „Джонс Хопкинс“. Работи в обсерваторията на земята „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет, след което става аспирант на НАСА и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива Четиризвездната слънчева система KIC 4862625.