– … После победителите си пият кафето

… После победителите си пият кафето

За смотаняците, победителите, тези, които питаха – и тези, които не намериха сили да питат. За вота става въпрос – вие за какво си мислите. Eдин анализ на журналистката Полина Паунова седмица преди изборите за Европейски парламент на 25 май. Поли работи в електронното издание Mediapool.bg, участва в проекта Отворен парламент и, когато й остане време, пише в блога си SYSTEM OF ERRORS.

Не харесвам този похват, но няма как. Текстът ще започне с виц. Имало един такъв смотаняк, който на конкурс за смотаняци останал на второ място.

Не, този текст няма да бъде само за Сергей Станишев, ако веднага сте си помислили за него.
Изминаха три седмици от официалния старт на предизборната кампания. Анализатори и всевъзможни “–лози“, по всички комуникационни канали, ръсят високопарни думи за това как изходът от евровота ще реши съдбата на правителството, ще доведе до оставката на Пламен Орешарски или ще създаде нова “почти невидима“, но ясно осезаема коалиция между ГЕРБ и ДПС, ще позиционира на картата или ще изхвърли Реформаторския блок, ще постави на дневен ред съдбата на Сергей Станишев като лидер на БСП, ще отстрани Волен Сидеров и националистическата партия „Атака“ и ще отвори път на нова хунта с популистко-националистически привкус, а именно съвокуплението на ВМРО и Бареков.

Опасявам се, че въпросните анализи са силно надценени.

Ако отсега се радвате, нека помрача веселието ви – Пламен Орешарски няма да подаде оставка. Не защото не иска. Няма да му позволят. Та те (той – онзи той, за когото питахме цяло лято) не му разрешиха, когато всяка вечер излизахме по улиците, какво остава, когато горе-долу 2 млн. се разходят веднъж до урните.

Бойко Борисов, разбира се, ще се похвали, че е бил Станишев за пореден път. Ще припомни, че го е бил и на куц крак, и с патерица, и с подадена преждевременно оставка и, че ГЕРБ е единствената партия, която печели за не-знам-си-кой пореден път доверието на гражданите.

[related-posts]

Ще прегърне Цветанов пред камерите. Може и да си подарят по нещо, знаете – обичат да се хващат показно на бас като чейнчаджии от Магурата.

Станишев, очаквано, останал за пореден път втори (точно като във вица) няма да подаде оставка. Ще си припомни старите опорни точки – точно в този момент, ще каже – няма как да се оттегля, в мигове така тежки за партията. Само ще допълни, че кабинетът трябва да довърши важни социални реформи и затова той героично ще понесе всички хули, за да запази стабилността. Естествено, на държавата.

Без да е необходима особена проява на фантазия, няма как да не предположим, че за поредния си крах ще намери удобно извинение – АБВ на Георги Първанов, който без „ореола“ на институцията, която представляваше, я вземе гласовете на няколко ловни дружинки, я не.

Сидеров няма да влезе в Европейския парламент. Вследствие – няма да бутне и кабинета. Скокът на българския лъв (онзи от рекламата на “Мицубиши“) ще се окаже рахитен. Няма как да не чуем нещо за православните ценности, Русия и парите на Сорос, които ще поамериканчат клетата ни родина. Затова, видите ли, ще остане в парламента, за да работи и той за държавата.

Прогноза за Бареков е трудно да се направи. Едно или две места в Европарламента зависят от финансирането. Колко пари за неделния пазар има отпуснати и КОЙ му ги е дал, можем само да предполагаме…

Делян Пеевски ще стане евродепутат. Местан ще се похвали с вота на суверена и ще изчисти името му. Освен неосъждан, български гражданин със „семеен бизнес“, следователят в неплатен отпуск и неуспял шеф на ДАНС ще се превърне и в „избран законно за евродепутат, въпреки опитите за неговото сатанизиране“.

Естествено, всичко това ще бъде съобщено със сложни думи, които средностатистическият избирател на ДПС няма да успее да произнесе отново, докато ниже тютюн и очаква Европа да влезе в българското село…

После Местан и Борисов ще пият кафе като победители. Този път журналисти няма да бъдат поканени.
Реформаторският блок ще тества търпението за лего-конструкция на десния избирател, който в последните години се опитва да подреди безуспешно кубчето на Рубик. Може пък този път да се получи…
После всички ще излязат в лятна ваканция.

Европа няма да влезе в българското село, при малкия човек. Или поне неин гид няма да е Делян Пеевски. България няма да бъде Народна република. Безплатни таблети няма да има за всеки ученик. Пенсионерите няма да получат по-висок пенсии. Село Гулийка няма да роди нова Станка Златева. Няма да има референдум за безплатен газ за битови нужди. Безплатен газ също няма да има.

Православието няма да плати сметката накрая, както ще приключи и благотворителността на Волен с държавната субсидия. Ще му останат само богатите приятели, които ще го съпроводят до следващата скулптура, с чиито зърна да се снима в палава поза.

Анализатори и “-лози“ ще си намерят нови процеси за обясняване, докато ние се лутаме в поредната кампания с аромат на запръжка и тамян.

Всичко това ще се случва докато няКОЙ решава вместо нас. Докато въпросите липсват и гласуването е неделна разходка.

За жалост, тези избори засега обещават да се проведат без зададените въпроси. И те ще бъдат поредното потвърждение на това, че самите ние се поставяме в ролята на онзи смотаняк от първите редове.
И няма масово гласуване, което да замести адекватните въпроси. И настояването за техните отговори.

Защото опциите са гореизброените. (В комбинация с Евгения Банева и Илияна Раева). Само питането може да развенчае „ореолите“ и да отвори път и смисъл за нова генерация в политиката.

И това няма да го направят „-лозите“. Можем да го направим само ние.
Имаме точно една седмица.