Пясъците край Петра крият сгради на 2150 години

Снимка: Wikimedia

Археолози откриха монументална структура, погребана дълбоко под пясъците на Петра. Сателитни снимки на града разкриват огромна платформа с размери 56 на 49 м с вътрешна част, покрита с плочи, колони и гигантско стълбище. Array

По-малка структура с размери 3х3 м и глинени съдове около нея предполагат, че обектът е на възраст над 2150 години.

„Тази платформа все още няма паралел в Петра и околностите. Доколкото ми е известно тук няма нищо подобно“, каза археологът Кристофър Тътъл, който работи в древния град от около 15 години. Той отбеляза, че се е изненадал от това, че структурата е в центъра на града, но е останала скрита и е трудна за достигане.

Специалистът казва, че той и други археолози, които са работили в Петра в последните сто години, са подозирали, че под пясъците е скрито нещо голямо.

Тътъл работи със Сара Парсак, която се самоопределя като „космически археолог“. Тя използва сателитни снимки, за да изследва мястото и признава, че в началото е била скептична, но е останала изненадана от сериозното откритие.

„Петра е огромен обект, а ние избрахме името на научния си труд „Скрити пред погледа ни“, именно защото предишни изследвания са пропуснали тези структури, въпреки че те се намират на по-малко от километър южно от главната част на града“, каза тя.

Екипът е пътувал няколко пъти до Петра, за да изследва обекта на място. Археолозите откриват разпръснати грънци, най-старите от които показват, че структурата е построена още след основаването на града.

„Винаги се стараем да сме внимателни с прогнозите си, но най-старите глинени съдове датират от около 150 години преди Христа“, каза Тътъл.

Петра е построен от набатеите на територията на днешна Йордания, а цивилизацията трупа голямо богатство от търговията със съвременниците си от Гърция и Персия.

По-късно градът е превзет от Римската, Византийската и Османската империи, но руините остават известни с работата на създателите си, които са издълбали впечатляващи фасади в скали и каньони.

Той е изоставен около 7 век и открит отново от швейцарския изследовател Йохан Брукхардт през 1812 г.