Ще говори, когато #Той реши

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров отхвърли поканата да се отчете за разследването по КТБ. Той елегантно отклони призива на четирима депутати да се яви пред парламента, за да даде обяснения по разследването на „грабежа на века“. Array

И каза, че ще го направи, ако Народното събрание вземе такова решение, каквато е формулировката на една от последните поправки в Конституцията, даваща право на депутатите да го „изслушват“ и по поводи, различни от годишния доклад за работата на прокуратурата.

Ако парламентът вземе такова решение, петата поправка в Конституцията ще бъде приложена за пръв път след приемането й през декември 2015 г. Тогава депутатите отхвърлиха предложението на Реформаторския блок, все още формално единен, парламентът да може да „изисква“ отчети от шефа на обвинението. И приеха предложението на ДПС, все още ръководено от Местан, да „може да (го) изслушва“.

Наглед все тая, но всъщност уместно стилистично уточнение, както пролича часове по-късно.

Тогава парламентът с огромно мнозинство от 204 гласа отхвърли по-рано приетото предложение да се намали влиянието на главния прокурор в бъдещата прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет и да се увеличи това на съдиите в съдийската. А Христо Иванов, все още министър на правосъдието, подаде оставка.

А ден по-късно, вече в оставка, Иванов коментира, че все повече може да се говори не за върховенство на закона, а за „върховенство на главния прокурор“.

При положение, че 5/6 от парламента от (почти) всички партии (половината от т.нар. Реформаторски блок се въздържаха) бетонираха „прокурорската“ поправка в конституцията, не остана съмнение #КОЙ командва парада.

За #НЕГО няма да е проблем да събере и обикновено мнозинство в парламента, за да бъде „изслушан“ – когато поиска. Няма да е такава изненада, ако поиска – една демонстрация на санитарно разделение на властите ще е полезна за „сивито“ на прокуратурата, когато дойде европейската мониторингова мисия да проучва работата й.

Преди краха на КТБ прокуратурата имаше няколко години да се самосезира по множеството разследвания на „Капитал“ и няколко други медии за пирамидалните нередности в „банката на властта“. Не го направи.

Направи го – изненадващо, след акциите на „Протестна мрежа“ през юни 2014 г., когато активистите си купиха 4 акции в банката и влязоха на флаш моб в общото й събрание, за да питат „КОЙ“. Е, прокуратурата им отговори. Когато и както тя пожела.