Писмото на Ботев до жена му Венета - на "Дондуков" 2

Писмото на Ботев до жена му Венета – на „Дондуков“ 2

По повод 140-годишнината от паметното дело на Христо Ботев и неговите четници днес в президенството отваря изложба, посветена на големия поет, публицист и революционер.

Още по темата:

От 10 часа до 16 часа в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 ще бъдат изложени тефтерчето на Ботев, единствените запазени негови лични вещи, документи, писма, оригинални снимки и други експонати, които са част от фондовете на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер, Държавна агенция „Архиви“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Общонародна фондация „Христо Ботйов“.

По традиция държавният глава Росен Плевнелиев ще приеме лично първите гости на „Дондуков“ 2.

Централно място в експозицията заема тефтерчето на Христо Ботев, което поетът използва през последната година от живота си. Особен интерес представлява прощалното писмо на Ботев до семейството му, изпратено от кораба „Радецки“.

Гражданите ще могат да видят единствените запазени лични вещи на революционера – джобния му часовник и писалищните му принадлежности, както и писма, визитни картички и оригинални фотографии. Експозицията на реликвите ще бъде показана в столицата едва за втори път от 50 години насам.

Специална част от изложбата е посветена на запазването на паметта за Ботев и неговата чета след Освобождението. Желаещите могат да прочетат протокола на Комисията по издирване на лобното му място и да се докоснат до автентични свидетелства, свързани с издигането на паметника на поета-революционер във Враца.

Сред експонатите са също така лични вещи на близките на Христо Ботев – на майка му Иванка Ботева, на съпругата му Венета Ботева и на дъщеря му Иванка – икона, култов съд, часовник, албум-споменик, лорнет, дамски шал и др.

Да си припомним писмото

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876
„Радецки“

[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.

Какво се случва

Когато Ботев и четата му слизат на дунавския бряг през 1876 година, никой не ги посреща, камо ли да се присъедини.

С изключение на един учител от Козлодуй – Младен Павлов, на чието име днес е кръстена малка уличка до Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. В Борован мъжете се изпокрили в плевните и това угнетило Ботев, който обаче се надявал комитите от Враца да го посрещнат и да развеят знамето на бунта.

Всички надежди на Ботев били разбити след битката на Милин камък, където загинали много четници, а от Стоян Заимов, който се криел във Враца, нямало ни вест, ни кост.

Гневен, Ботев привикал Обретенов и Апостолов:

„Где е народът? Где е Заимов, где е този лъжец, със зъби да го разкъсам! Онова, което съм мислил и работил цял живот, два дена бяха достатъчни да го опровергаят… Всичко е вече напусто! Изгоряха 200 души, историята никога няма да ни прости!…“

„Махайте се от очите ми и вие, идиоти с идиоти. Помните ли как лъжехте във Влашко, че народът щял да ни посрещне? Ние не сме друго нищо за тоя народ сега освен разбойници!…“