Жега напече мира в Кипър

Снимка BBC

Само за няколко дни поредица от сътресения разклатиха политическия пейзаж в Кипър. И то в решаващите месеци за мирния процес, който трябва да сложи край на 42-годишното разделение на острова и на най-продължителния конфликт в Европа. Националисти и крайнодесни, които са против федеративното решение за обединен Кипър и отхвърлят бъдещия компромис между двете кипърски общности, влязоха в новоизбрания кипърски парламент. Array

„Правителството“ на самообявилата се Севернокипърска турска република, подсилено с хардлайнери, издаде нови забрани за провеждане на църковни служби в окупираните територии и съвместни мероприятия с кипърски гърци. Дипломатически скандал с участието на ООН и Ердоган се разрази в Истанбул и оттекна като същинска експлозия в Никозия. Преговорите между лидерите на двете кипърски общности по Кипърския въпрос бяха временно прекратени, но добрата новина е, че отново има насрочена дата за нов кръг срещи.

Напрежението ескалира след една година на сравнително спокойствие, в която лидерите на двете кипърски общности – президентът Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ, обсъждаха обединението на страната. Извън масата на преговорите те демонстрираха социални контакти от двете страни на разделителната линия, като пиха заедно кафе и съвместно посещаваха концерти и театрални постановки.

Допреди дни преобладаваха ведрите и оптимистични (или умерeно-оптимистични) оценки за перспективите Кипърският проблем да бъде решен до края на тази година. Сега обаче се засилиха опасенията за хода на мирния процес и то точно, когато стигна до най-сложните и трънливи въпроси. Серията от проблеми причиниха реални пукнатини и показаха отново колко е тънка основата, на която стъпва всеки опит за решаване на Кипърския въпрос.

Като „критичен тест“

за мирните преговори политически анализатори и коментатори оцениха проведените на 22 май парламентарни избори в Кипър. Резултатът от тях е нова политическа конфигурация, която ще оказва негативен натиск върху желания пробив по Кипърския въпрос.

В новия парламент на страната, който се събра на първата си сесия, позициите на партиите, които са „за“ споразумение за двуобщностна двузонална федерация (на каквато база се предвижда да се обедини Кипър), бяха отслабени, при засилване на позициите на партиите „анти“ това решение.

Двете основни „за-решение“ партии, които подкрепят президента Никос Анастасиадис за политиката му по Кипърския въпрос, са управляващата дясноцентристка ДИСИ и главната опозиционна партия – лявата АКЕЛ. Те обаче загубиха общо близо 11% от избирателите си в сравнение с предишните избори и заедно имат 34 от общо 56-те депутатски места, с 5 по-малко от миналия парламент.

Най-обсъжданият и тревожен изборен резултат обаче е, че всички останали 6 парламентарно представени партии, които заедно имат малко над 40% от гласовете, са партиите на „анти“-споразумението. Центристи, социалдемократи, националистически и крайнодесни, те се противопоставят – от умерено-скептично неодобрение до крайно отхвърляне, на бъдещото съжителство на двете кипърски общности под федерален чадър.

Критиките към Анастасиадис са, че дава много отстъпки на кипърските турци, в ущърб на интересите на кипърските гърци и Република Кипър. Партия, която получи три места в парламента, стигна и по-далеч, като дори възроди старата мечта за „еносис“ – обединение на Кипър с Гърция, една от причините в миналото, довела до кипърската трагедия.

Големите опасения са най-вече заради успеха на крайнодясната националистическа партия ЕЛАМ – кипърския вариант на гръцката „Златна зора“. Тя за първи път влезе в парламента и спечели две места. Заради риториката и поредицата инциденти срещу кипърски турци с участието на нейните поддръжници ЕЛАМ е обвинявана в расизъм.

Партията не само се противопоставя на федерално решение, но и смята, че трябва да бъдат затворени пропускателните пунктове през разделителната „зелена“ линия между свободната зона и окупираните територии, които бяха отворени от 2003 г. насам.

Възходът на националистите в Кипър след парламентарните избори може да подкопае и без това крехкия мирен процес за обединение на острова, коментираха политически наблюдатели. Политическият дебат в парламента и Националния съвет към президента за „по-здрави“ позиции в преговорите определено ще постави Анастастасиадис под натиск в хода на решаващите следващи месеци.

Проведените избори ще предизвикат затруднения и европейския процес, тъй като само една партия от 8-те в парламента – управляващата ДИСИ, подкрепя програмата на ЕС за сътрудничество с Турция за решаване на мигрантската криза.

Своя принос за напрежението дават и хардлайнерите в самообявилата се Севернокипърска турска република, които в края на април влязоха в новия коалиционен кабинет след правителствената криза. Очаква се те също да „връзват“ ръцете на Мустафа Акънджъ за бъдеща федерация.

Според лидера на Демократическата партия и „вицепремиер“ Сердар Денкташ въпросът трябва да бъде поставен дали хората от двете общности желаят да продължи съществуването на две държави на острова (макар че втора държава няма).

Въпреки политическите конфигурации и в крайно напрегната ситуация решението ще вземат кипърските гърци и кипърските турци. Те ще трябва да гласуват на два референдума, проведени едновременно в двете общности. Точно за тях обаче времето вече притиска.

Само седмица преди парламентарните избори в Кипър двамата лидери отбелязаха една година от активните си преговори със съвместна декларация. В нея те отново заявиха, че общата им цел е да се договори „всеобхватно и печелившо решение, които ще вземе под внимание загрижеността и правата на всички в един бъдещ обединен Кипър“. И отново подчертаха ангажимента си това да стане в рамките на 2016-а.

Т.е. остават 7 месеца, дори 5, без летния отпускарски август и празничния декември. В тях трябва да се договорят най-критичните и конфликтни глави, да се подготви текста на споразумението, хората да бъдат достатъчно добре информирани за него, да се подготвят и проведат двата референдума.

Проблемът е и че от началото на следващата, 2017 г., Кипър на практика влиза в президентска кампания за изборите през февруари 2018 г. Ако преговорите се прекъснат без споразумение, след това може да е много трудно те да бъдат възстановени.

В напреднала фаза на обсъждане и договорености са четири преговорни теми – управление на бъдещата федерация, имотите и собствеността (с които са свързани и териториалните корекции), европейските въпроси и икономиката. Остават най-тежките преговори, с най-много противоречия – за сигурността и гаранциите на обединения Кипър.

И точно в тази решителни дни не само забавяне, но и крачка назад с удар върху взаимното доверие нанесе дипломатическият скандал по време на Световната хуманитарна среща на върха, която се проведе на 23–24 май в Истанбул. И отприщи истинска буря в Никозия.

И „Оскар“-ът отива при… Ердоган

Инцидентът стана заради изненадващото пристигане на световния форум на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ. Той се оказа лично поканен от Реджеп Тайип Ердоган като „президент на Севернокипърската турска република“ (както обясни по-късно самият Акънджъ) и долетя със специално изпратения от турския президент личен самолет. Срещата на Акънджъ с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и участието му в официалната вечеря на държавните глави преля чашата.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис, представляващ на форума единствената международно призната Република Кипър (въпреки че не я признава само домакинът Турция), е имал уверенията от ООН, че няма да бъдат допуснати нарушения срещу нейния статут, стана ясно от последвалите разговори на висок дипломатически тон.

Кипърският президент е бил изненадан с информацията за пристигането на Акънджъ и като реакция напусна световния форум по-рано, без да присъства на вечерята на държавните глави. Последва отмяна на среща в Никозия със специалния съветник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде и на насрочено заседание от преговорите с Акънджъ.

След продължили дни дипломатически совалки генералният секретар на ООН направи официално изявление, в което подчерта, че политиката на ООН по отношение на Кипър не се е променила. Така той отговори отрицателно на въпроса на Никозия за евентуално признаване на самообявилата се в окупираните територии република, но взаимното подозрение вече бе подхранено.

Самият Акънджъ нарече реакцията на Анастасиадис „прекомерна и неоправдана“. Според него мястото на кипърските турци е било на световната среща в Истанбул и не е справедливо „лидер само на една общност в Кипър да представлява целия Кипър“, както „кипърските гърци са свикнали вече 53 години“ (от 1963 г., когато са първите кървави междуособици и излизането на кипърските турци от управлението на Кипър).

Много анализатори, а и представители на „анти“-партиите, избрани само ден по-рано в новия парламент, коментираха случая като преднамерена политическа игра на Ердоган срещу Република Кипър, достойна за „Оскар“, и използваха случая да развихрят риториката си срещу преговорите.

Огромното желание на Мустафа Акънджъ да бъде приет с равни права с президента на Кипър преди края на Кипърския въпрос, което той демонстрира с инцидента в Истанбул, обаче може да навреди на осъществяването на декларираната от него цел за бързо федеративно решение. Защото скандалът засили и без това съществуващите страхове на кипърските гърци за пореден опит за признаване на незаконното управление в окупираните територии – една от най-чувствителните теми в Кипър.

Въпрос бе поставен и доколко в преговорите зад лидера на кипърските турци няма да виси сянката на Ердоган. Още повече, че на фона на конфликта на 1 юни на посещение в окупираните територии долетя новият турски премиер Бинали Йълдъръм.

В дните след пороя от официални изявления и изясняване на дипломатическия инцидент и Никос Анастасиадис, и Мустафа Акънджъ протегнаха ръка за възобновяване на преговорите. Новата насрочена дата е 8 юни.

Двамата лидери се срещнаха неофициално тия дни, когато, заедно със съпругите си, посетиха организирания от съвместния двуобщностен Технически комитет по образованието детски празник в буферната зона в Никозия. И заради това ново поколение на двете общности мирът в Кипър не може да чака.