Защо бежанците бягат от Турция

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Независимо от това какво твърдят турските власти, Турция не може да се приема като сигурна държава нито за мигрантите, нито за собствените си граждани, пише Хакан Атаман, координатор на проекта за психологическа подкрепа за бежанци към Хелзинкската гражданска асамблея в Анкара, цитиран от EurActiv. Array

След подписването на сделката между Европейския съюз и Турция, Гърция започна да депортира бежанци и мигранти на 4 април. Въпреки че Атина отложи следващата фаза на депортациите за неопределен срок, Турция вече предприе редица мерки в очакване на хора, върнати от европейските страни. Страната приготви три пристанища за реадмисия – в Кушадасъ, Гюлюк и Измир.

В съответствие със споразумението, Турция промени временния си регламент за защита. Преди изменението, всеки сириец в Турция, който я напусне след регистрирането си, нямаше право да кандидатства за ново разрешение за пребиваване. Сега временната защита се гарантира на всички, които бъдат върнати в Турция от Гърция. Тази разпоредба не се отнася за афганистанци, иракчани, иранци и други граждани на трети държави.

Въпреки това, депортираните от гръцките острови Лесбос и Хиос бежанци до момента са предимно пакистанци и афганци. Други идват от Бангладеш, Ирак, Иран, Индия, Шри Ланка, Конго, Сомалия и Кот д’Ивоар. Само малка част са сирийци. След бърз медицински преглед турските власти ги изпращат към депортационния център Къркларели.

ЕС и Турция твърдят, че целта на сделката им е осигуряването на безопасна, легална и редовна миграция. Въпреки това, тя предизвика критики от неправителствени организации и активисти, които смятат, че процесът подкопава международната защита на бежанците не само в Европа, но и по целия свят.

Повечето критици се притесняват от липсата на защита и практическите трудности за бежанците, които живеят или пристигат в Турция. Основният въпрос е дали страната може да се смята за безопасна.

В действителност, не може. Последното издание на Индекса на трансформация на фондация „Бертелсман“ показва точно това. През управлението на президента Реджеп Ердоган, Турция се е отдалечила от пътя към демократизация.

Доскоро страната беше смятана като позитивен принцип за трансформация, главно заради перспективите за влизане в Европейския съюз. През последните години обаче се наблюдават концентрация на все по-голяма власт в ръцете на един човек, разправяне с опозиция и медии и заплахи за демокрацията и свободата на словото.

Проблемите за бежанците в Турция

Бежанците и мигрантите са изправени пред специфични предизвикателства по отношение на основните си права и живота си в Турция. В началото на април броят на бежанците в Турция беше около 3.5 милиона. Повечето от тях живеят в градски райони, включително градове без бежански центрове, като Истанбул, Измир и Бурса.

Усилията на Турция да гарантира правата на бежанците в градските райони са особено неадекватни. Там те не могат да упражнят правото си на достъп до образование, жилища, здравеопазване и пазар на труда. Освен това, градските райони имат много проблеми, като например сексуално насилие.

Нерегистрираните бежанци и нелегалните мигранти получават достъп единствено до спешна медицинска помощ от държавни болници. Достъпът до подходящи жилища е друг сериозен проблем. Високите наеми означават, че повечето бежанци трябва да напуснат квартирите си, щом спестяванията им се изчерпят и са принудени да живеят в ужасни условия, без лично пространство и санитарни условия.

Когато става дума за заетост, правното положение на бежанците се подобрява, но действително ситуацията е в застой. Турското правителство наскоро прие нов регулация за работните разрешителни за бежанци, а резултатът е, че пречките за получаването на такива са по-малко. Въпреки това, процесът на придобиване на разрешително е много бавен и труден, заради високите такси и сериозната бюрокрация. Разрешителните са ограничени в квоти и определени индустрии. Следователно повечето бежанци търсят работа в сивия сектор.

Друг сериозен проблем остава детският труд. Human Rights Watch и UNICEF съобщиха, че 400 000 сирийски деца в Турция не посещават училище.

Недъзите на международната система за защита

На няколко пъти Европейския съд за правата на човека реши, че условията в центровете за задържане и депортация в Турция нарушават член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, забраняващ нечовешкото и унизителното отношение.

За повечето бежанци бъдеще в Турция няма. Без ефективна политика основана на човешките права, новите споразумения и регулации нямат практически последствия за бежанците, които живеят в страната. И макар международната общност да е длъжна да предостави финансова помощ за Анкара, парите няма да решат проблема.

Международната общност трябва да призове Турция да потърси решения. Но е наивно да го очакваме, като се има предвид, че международната система за защита на бежанците се разпада в световен мащаб.

Кризата в Сирия е най-тежката от тази в Руанда и е важна възможност светът да предприема необходимите мерки, за да промени системата си за предоставяне на закрила.