Общини vs. държави в ЕС за мръсния въздух

©EPA/БГНЕС

Европейски общини подписаха пакт в Амстердам с обещание да вземат мерки срещу замърсяването на въздуха, предаде Deutsche Welle (DW). В същото време централните власти са на път да отхвърлят затягане на общите европейски правила за качеството на въздуха. Array

Под „Пакта от Амстердам“ на 30 май положиха подписите си министри на благоустройството и общински съветници. Споразумението е форма на директно партньорство между градските власти, стремящи се да заобиколят бавните действия на националните правителства на държавите от Европейския съюз (ЕС). Освен срещу мръсния въздух, пактът ще се бори с недостига на жилища, интеграцията на мигрантите и градската бедност.

Инициативата е част от стремежа за повече „окончателни“ решения в ЕС, където градските власти имат правомощията да действат по-пряко.

„Има причина за избора на думата „пакт“, обясни холандският вътрешен министър Роналд Пластерк. По думите му не само Европа решава, че това ще стане, не и страните-членки колективно, а всички „акционери“ заедно.

Декларацията идва едва четири дни преди националните власти да отхвърлят предложеното от ЕС намаляване на максимални допустими нива на замърсяване на въздуха на среща в Брюксел. Градските управи на най-засегнатите европейски градове оказват натиск върху централните власти за промяна в курса.

Предложените ограничения обаче ще бъдат блокирани от Великобритания, Франция, Италия, Полша и няколко други страни при гласуването на 3 юни.

Европейската комисия предложи лимитите м.г., а Европейският парламент ги одобри. Последна дума обаче ще имат правителствата на държавите в 28-членния блок.

В деня на подписването на пакта кметовете на Лондон и Париж публикуваха съвместно писмо, отправено към централните власти, с молба да се придържат към амбициозното предложение.

„По оценка на ЕК по-ниските тавани на националните емисии ще доведат до още 16 000 жертви в ЕС ежегодно. Недопустимо е и изискваме от нашите правителства да следват смелия пример на градовете ни в борбата с този проблем“, гласи документът, подписан от Ан Идалго и Садик Хан.

Според националните власти обаче някои от съществуващите цели, наричани тавани на националните емисии, вече са невъзможни за постигане от някои градове. Това води до солени глоби за неспособните да ги спазват.

Кабинетите искат гъвкавост, която да позволява на отделните страни да надвишават таваните по време на сухи лета или студени зими, стига да покриват средните критерии в рамките на три години. Освен това правителствата искат по-ниски от предложените от ЕК лимити, а за някои замърсители, като метана, да бъдат изцяло изключени.

Според активисти въпреки че отхвърлянето на лимитите ще е стъпка назад за ЕС, градовете няма да могат да се справят сами със замърсяването на въздуха.

От асоциацията Eurocities, в която членуват управите на 39 европейски градове, включително София, смятат че въпреки липсата на действия на централните власти, самите населени места могат да свършат доста, за да запълнят пропуските.

Пактът е част от проекта „EU Urban Agenda“, начело с председателстващата ЕС в момента Холандия, която е най-урбанизираната страна в Блока. В момента на национално ниво Хага прилага свой план „Dutch Urban Agenda“.

България е на челно място в Европа по замърсяване на въздуха с фини прахови части, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО). А столицата София е сред най-рисковите за здравето градове. Причината е голямата опасност от рак на белите дробове заради наднормени количества ФПЧ. В София рискът е над 25%. Пред българската столица са големи китайски и индийски мегаполиси. В индийската столица Делхи рискът от рак на белите дробове заради замърсяване на въздуха с фини частици е най-голям – над 60%. След нея са Пекин, Мумбай и Шанхай.