Анна и оплаквачките

Анна и групата й по време на концерт

Ако песните на оплаквачките са музика за смърт, една финландка им вдъхва… живот. За Анна Данчев и едно пътуване към себе си, родовите си корени и баба Пенка, разказва Бранислава Бобанац. Array

Разстоянието от финландската столица Хелзинки до Етрополе е четири поколения певци и музиканти. Сега го изминава Анна – в едно пътуване към себе си и родовите си корени, за да намери баба Пенка.

Тя е Анна Данчев – финландка с български произход, певица, композитор, автор на песни, аранжор, музиколог. Баба Пенка, както са я наричали, е нейната прабаба по бащина линия Параскева, която е била една от най-известните оплаквачки в Етрополе, викана за погребения из цялата околност.

Баба Пена, една от най-известните оплаквачки

Българските оплаквачески песни и традицията им като източник на творческо вдъхновение е темата, по която Анна работи за втората си магистърска степен – след тази по музикология. Обучението й, което ще продължи 2.5 години, е в рамките на програмата GLOMAS (Global Music), осъществявана съвместно от музикални академии във Финландия (Sibelius Academy в Хелзинки) и Дания.

„GLOMAS е мултикултурална програма. Ние всички идваме от различни страни и се учим как да работим заедно, да изграждаме мостове между различните култури, като използваме музиката като инструмент“, обяснява Анна. Със своя мост тя се опитва да превърне една българска традиция в модерна музика.

„Макар че съм външен човек, се почувствах у дома“

Работата й „на терен“ вече започна. При първото си идване в София Анна се заравя в архивите на Института за етнология и фолклористика към БАН. Голяма помощ в него получава от проф. Катя Михайлова и от специалистите в отдела по етномузикология.

Анна Данчев

В залата в БАН успява дори и да представи за първи път изследванията си – в семинар на Фолклорния институт на тема „Музика и танц в етноложки изследователски терени“. Проучвания прави и върху материали в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Има и „привилегията“, както я определи тя, да се срещне с прочутите музиковеди – професорите Николай и Димитрина Кауфман, които през 70-те години на миналия век са направили стотици хиляди записи на оплаквачки от цяла България, и да интервюира професорката за своя проект.

Най-вълнуващата част от началото на изследванията й обаче е в Етрополе. Въпреки че в това градче са корените на рода й, Анна идва в него едва за трети път в живота си. „Беше ми много интересно да разговарям по улиците му, да науча повече за традицията на оплаквачките, да потърся хора, които познават и помнят баба Пенка – тя е починала много преди да се родя, или да намеря подобни на нейната история, други оплаквачки. Събирах информация и чувства. Аз съм напълно външен човек за града, но в същото време се чувствах наистина комфортно там. Бях много щастлива, защото усетих, че това е част от мен, че има нещо в този град, което ме кара да се чувствам у дома“, разказва Анна за атмосферата, в която се потапя.

Академичната цел на магистърската й работа е да направи задълбочено проучване на българската оплакваческа традиция, музика и песни, които някога са били важна част от живота и културата у нас. Изследването обаче в голяма степен е нейно лично изпитание.

„За мен то е част от нещо по-голямо – това е едно пътуване към моята идентичност. Искам да се вгледам в корените си, в мен самата, да осъзная собствената си позиция, да разбера какво се случва с мен като човек и музикант. Важно за мен е и да почерпя вдъхновение за нова музика от мислите, емоциите, звуците, които изпитвам по време на това пътуване“.

Анна е родена и израсла в малък град във Финландия, известен с традиционния си ежегоден музикален фестивал. Корените й обаче са в българското музикално наследство – баща й Христо Данчев е професионален музикант, пристигнал в северната страна през 60-те години на миналия век с български оркестър да свири джаз, и останал в нея.

„В един момент от живота ми като че ли бях „повече финландка“, в друг момент съм чувствала повече българската си страна. Винаги сякаш съм „пътувала“ между двете си половини, но сега, когато съм на 40 години, наистина мога да кажа, че аз съм и двете, аз съм по средата“, измерва равновесието на своята идентичност Анна.

„Хармонията и цветовете на българската музика са вътре в мен“

Първата й среща със света на музиката е още когато 4-годишна взема цигулката, после идва пианото. В тийнейджърските години участва в различни музикални групи, а след университета започва професионалната си кариера на изпълнител и композитор. Експериментира в различни стилове – като солист на самба оркестър и биг бенд, техно-етно-фюжън група, занимава се с класическо и джаз пеене.

„През целия си живот аз чувствах българската музика с мен, нейната хармония и цветове бяха винаги вътре в мен, но тя не присъстваше активно в творчеството ми. Отне ми няколко години, за да разбера, че гласът ми иска да пея българска музика“, твърди музикантката.

Анна изпълнява български народни песни, най-вече родопски и шопски, които е научила от баща си и от баба си Спасена, или от големите български певици, с част от които е и пяла – Янка Рупкина, Вичка Николова, Нели Андреева. Сред любимите й са „Притури се планината“, „Даньова мама думаше“, „Руфинка болна легнала“, „Седнало е Джоре Дос“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Петруно пиле“…

В нейно изпълнение те обаче звучат много по-различно от познатата на всички мелодия. Анна пее старите български песни с нейния собствен музикален мултикултурален стил – характерен аранжимент, обогатен с различни вариации, със смесица от елементи от различни стилове като блус, пост-рок, джаз. В същото време в собствените си творби, като автор и композитор, музикантката включва традиционни български звукови орнаменти и мелодии.

Модерна етномузика, която разказва български и балкански истории, е програмата на нейната група „Anna Dantchev Band“, която тя създава през есента на 2013 г. Уникалният мултикултурален оркестър се ражда специално за финала на международния конкурс Ourvision във Финландия. В него младата жена участва като соло изпълнителка и пее само български народни песни, но иска да ги представи в по-интерен аранжимент на заключителната вечер. И така сформира бенда, чийто още с първото си участие печели наградата на конкурса за “Най-добра група”.

В групата освен Анна (вокал и акордеон), влизат съпругът й Фредрик – тромбонист, който е от шведското малцинство във Финландия, но с корени и в Кипър, Мона – електрическа китара, от Финландия, Мурат от Турция – перкусионист, тъпан и дарбука (традиционния източен музикален ударен инструмент), басистът Василис от Гърция.

Сега към оригиналния им репертоар Анна иска да добави и нова нейна музика, вдъхновена от песните на българските оплаквачки.

„Първата ми оплакваческа песен бе, когато баба почина“

„Няколко пъти след концерти хора са ми казвали, че с моя глас ги карам да плачат. Аз също някакси лесно се свързвам с тъжни песни и разкази. Но по-силният ми интерес към българските оплаквачески песни дойде, когато баба ми почина през 2013 г. на 90-годишна възраст.

Тя беше моята България и изведнъж се почувствах като изгубена, усещах като че ли моят свят се движи, а аз не мога да намеря мястото си в него. Не можах да присъствам на погребението й в България, но исках да й кажа „сбогом“ във Финландия. Затворих се в една тиха стая, запалих свещ за нея, взех нейна снимка и докато мислех и се сбогувах с нея в съзнанието си, просто започнах да пея, стана напълно естествено. Това беше първият ми опит като оплаквачка. Тогава си спомних историите, които съм чувала от моята баба за прабаба ми, за певицата-оплаквачка от Етрополе. Поисках да науча повече за нея, за рода си и реших да започна проучване за тази традиция“, спомня си Анна.

Изследването вече й дава вдъхновение за съвсем нова музика. Анна току-що завърши композиция за хор и голям бенд „Оплакване № 1“, в която тя използва елементи и характеристики от българските оплаквачески песни от различни региони. „Това също е част от моето пътуване – да създам собствения си музикален стил“, подчертава тя.

Като слушател е почитател на различни видове музика – класическата западна музика, соул, блус, рок, джаз, традиционна музика от различни краища на света. И най-много обича да слуша звуците на природата – на вятъра и вълните.