ЕС е разделен за санкциите срещу Русия

Франк-Валтер Щайнмайер

Удължаването на европейските санкции срещу Русия е под въпрос заради „повишена съпротива“ на някои страни. Това заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, цитиран от Франс прес.

Още по темата:

Изказването му се разминава с изявлението на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който днес заяви, че санкциите, изтичащи през юли, ще бъдат удължени, докато Москва не изпълни изцяло Минските споразумения за мир в Украйна.

„Наясно сме, че съпротивата в ЕС срещу продължаването на антируските санкции е нараснала“, заяви германският първи дипломат в Литва пред балтийската агенция Би Ен Ес. Днес той започва днес кратка обиколка в трите балтийски държави, които се боят от Русия и критикуват политиката й.

„Ще бъде по-трудно от миналата година да стигнем до обща позиция по въпроса“, призна Щайнмайер.

Европейските санкции, засягащи банките (кредитирането на руски компании от европейски банки), отбраната и енергетиката (търговията и съвместната дейност с руски предприятия от тези сектори, б.р.), изтичат през юли, след като Европейският съюз с консенсус ги удължи през декември с още 6 месеца. Те засягат над 150 физически и 37 компании от Руската федерация и анексирания от нея полуостров Крим и от украинските сепаратисти.

За продължаването им отново е нужен консенсус и през юни предстоят нови дискусии по въпроса.

Германия „ще работи упорито, за да се гарантира, че Европа ще действа в единен фронт“, заяви още Щайнмайер.

И също като Туск подчерта, че евентуално вдигане на санкциите е „неразривно свързано“ със спазването на Минските споразумения за Източна Украйна. Щайнмайер заяви, че Западът не може да пренебрегне „нарушенията на международното право“ от страна на Русия при анексирането на Крим, но НАТО трябва да възстанови диалога с федерацията. „Имаме нужда от диалог с Русия, за да възстановим изгубеното доверие и да намалим риска по невнимание да бъдем въвлечени в ескалационна спирала“, каза той.

Той не посочи конкретни държави, които са против санкциите, но е известно, че Италия и Унгария са най-критично настроени към тях. На обратния полюс са Полша и балтийските страни, които се чувстват най-застрашени от политиката на Москва и настояват да се поддържа натискът върху нея.

Вчера позицията на Унгария за пореден път бе изразена от външния министър Петер Сиярто след среща в Будапеща с руския му колега Сергей Лавров. Той намекна, че този път решението за санкциите трябва да се вземе на най-високо политическо ниво – от лидерите на ЕС, вместо на заседание на външните министри, както беше досега.

Правителство на Виктор Орбан поддържа добри отношения с Русия и по принцип е срещу санкциите с мотива, че Русия е важен пазар за унгарските стоки. Будапеща обаче по-рано заяви, че ще се придържа към общата позиция на Съюза и не наложи вето на предното удължаване на санкциите.

„Увеличаването на конкурентоспособността на Европа може да стане възможно само ако бъде установено прагматично и рационално сътрудничество между Европа и Русия, основано на взаимно уважение и спазване на международното право“, заяви Сиярто.

Въпреки икономическата рецесия в Русия вследствие на санкциите Лавров коментира, че за Москва на практика няма значение дали те ще бъдат вдигнати или не. „Ние многократно сме казвали, че сами се приспособяваме да работим в сегашните условия“, заяви руският министър.

„Имаме всичко необходимо, за да преодолеем обективните трудности, възникнали заради санкциите, и да станем по-самостоятелни, по-малко зависими от политическата конюнктура, свързана предимно с антируските действия на някои западни лидери“, заяви Лавров.