170 професии са в криза за кадри

170 професии са в криза за кадри. А най-големият проблем е, че младите вече не искат техникумите, дори и ако им се плаща за това.

Две трети от бизнеса се оплаква от недостиг на кадри, сочи анализ на Българската стопанска камара. Въпреки че този проблем се поставя от години, решение още не е намерено. Какво казва бизнесът и къде се къса нишката, разказва Нина Никодимова. Array

В общо 170 професии се усеща глад за кадри със средно образование. Докато учениците масово се насочват към университетите, фирмите се оплакват от липса на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици. Не достигат също стругари, шофьори, кранисти, готвачи. Онези младежи със средно образование, които все пак се насочват към тези професии, се оказват недобре подготвени и с нужда от допълнително обучение.

Според данните на БСК, най-съществено недостигът се усеща в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград. „За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на „бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността. Към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех“, се казва в становището на БСК. Този занижен интерес води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база.

Всъщност големият проблем, който констатират и работодателите, и МОН, се състои именно в това. Учениците масово отказват да се насочат към професионални гимназии, които обучават по тези професии, защото им се виждат едновременно трудни и непрестижни. За сметка на това изкуствено се помпа броят на езиковите и профилирани гимназии, тъй като децата масово се насочват към тях.

„Имаме паралелки по мехатроника, която е нова и много перспективна специалност. В тях обаче нерядко попадат младежи с тройки“, разказват училищни директори. Често пъти те се оказват неспособни да усвоят професията, която изучават, особено ако в нея са интегрирани и знания за нови технологии.

Както и да реформираме системата на средното образование, докато тези професии не бъдат представени като привлекателни, в тях няма да се появят мотивирани ученици, казват от МОН. Според експерти по професионално образование това е и една от причините бизнесът да не е толкова активен при въвеждане на така нареченото дуално обучение – тоест подготовка на учениците в реална работна среда.

Обикновено най-добрите, вместо да бъдат назначени веднага, продължават в университети, а фирмите, които са инвестирали в тяхната подготовка, ще се окажат в губеща позиция и отново без средни специалисти.

Задълбочава се и тенденцията за застаряване и феминизиране на преподавателите в тези училища. За 15 години броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. Остаряла е и материалната база.

БСК посочва, че липсват условия за задължителна периодична квалификация на учителите по специалните предмети, така че да са в крак с новостите за съответната професия. Няма и условия за привличане на преподаватели от висшите училища. Камарата препоръчва младите учители да се привличат чрез стимули – преференциални кредити, осигуряване на целеви средства за заем и закупуване на жилища и други.

Делегираните бюджети също изкривяват приема в тези училища. „С тях ученикът се превръща в „пари“, не се прилага смесен модел на финансиране по подобие на висшите училища“, казват от БСК. Друг съществен проблем е, че мрежата от професионални гимназии в страната не отговаря на профила и потребностите на икономиката в отделните региони.

На много места има техникуми, в които учениците дори няма къде да карат практика, защото фирми с такъв профил в областта просто няма. При това понякога става дума и за специалности, свързани с компютърна техника. В момента тече процес, при който професионалните гимназии ще бъдат прехвърлени към общините и по този начин фирмите ще могат до известна степен да препоръчват какви професии да се учат в тях.

Тук обаче същинският проблем е, че във въпросната гимназия няма преподаватели с подобен профил. Всъщност учебните планове много често се правят именно на базата на това с какви кадри разполага училището, а не от какви специалисти има нужда регионът.

БСК иска по-бързо обявяване на списъка от професии, които ще бъдат защитени от държавата и за които се говори отдавна. Тук обаче остава същественият проблем с желанията на учениците – дори държавата да „защити“ една професия, ако няма желаещи да учат за нея, този чадър остава безпредметен.

Като недостатък в системата на професионалното обучение са отчетени и небалансираните учебни програми. Голям проблем е ниският дял на часовете по технически и специални предмети и по практическа подготовка.

Един от начините проблемът с липсата на интерес към професионалните гимназии да се преодолее, е да бъдат въведени държавни стипендии за ученици, които изберат дефицитни професии. В образователното министерство вече се работи по този въпрос.

Не е ясно обаче дали дори и заплащането ще мотивира учениците, които в последните години чисто и просто отказват да учат нещо, когато то е трудно.