Играта, глупако!

За 24 май властта спази традицията да изсипе камара кухи думи. Чухме как образованието трябвало да стане „надежда за цялата нация“ (образователният министър Меглена Кунева), как трябва да е национален приоритет (президентът Плевнелиев) и други тъпи съчинения на партийци, кметове и омбудсмани. За щастие, има хора, за които образованието не е просто „пароле, пароле“. Един такъв – учителят Мина Илиев в интервю пред БНР даде рецепта как се възпитават любознателни и четящи деца. Той преподава в 19 СОУ в София и е все по-рядък екземпляр за България – мъж, учител, при това начален. Има 29-годишен стаж и отговор защо в България нещата не вървят. Той е прост: да не мъчим децата и да спрем да ги претоварваме – те учат най-добре играейки.

Малко са и все по-малко стават мъжете в професията.

Още по темата:

Преди да вляза в студиото, се обадих да честитя празника на един колега и питам: “Как си? Върви ли в училище?“. А той вика: „О, вече не съм в училище, Не става“.

Един мъж как ще гледа семейство с тези финанси, които се получават. Може би и аз ще си тръгна от училище разочарован – не от децата, не от родителите, а от колективи, от злобата, която цари… Различно е. Не е това, което беше в началото, когато започнах като учител. Промениха се много хората, завистта… Времената станаха злобни, тежки.

Вече не се гледа на децата – за тях да бъде всичко. Гледа се материалът да се претупа: „Бързаме, давайте, това трябва да се направи, отсъствията – да се запишат, да се напише стриктно материала в главната книга или в дневника“. Бумащина. Също като при лекарите.

Първо, децата са безкрайно натоварени. Не може едно дете да седне в 8.20 на чина и да стане следобяд в 5 часа. Колко часа физическо има? Три часа. Другото време какво прави – седи цял ден на чина. Вие ще можете ли да издържите цял ден на тоя чин да седите?

Честно ви казвам, аз едва издържам. А тези деца, особено най-малките, в първи клас, те как издържат, питате ли ги?!

Трябва повече игрови елемент в училище. Децата ще се научат и да четат, и да пишат, и да смятат. Но във вид на игра. Дайте повече игри на децата, движение – двигателната култура да се развие.
Какво правим ние? Ние ги държим непрекъснато заковани на тоя чин. И учителите се сменят, но децата остават същите. Аз ще стана и ще си тръгна, ще влезе след мен колежката по език.

Ще ви кажа защо децата четат по-малко. Не са виновни технологиите. Не може едно дете, завършило първи клас току-що, да му дадете 20 книги да чете, от които едната да е „Пипи Дългото Чорапче“.
За колко време ще я четете? Погледнете списъка на пръвокласниците с какви книги е, те са претоварени.

Ти го отвращаваш, ти не го караш да чете и да обича четенето, ти го отвращаваш!

Дай му да чете нещо, което му е интересно. Какво правя аз с моите ученици? Започвам да чета някоя книжка, пълна буквално, с глупости и смешки. В най-интересния момент си намирам някаква работа и изчезвам. Едното, което знае да чете, примерно, грабва книгата и продължава. Другите: „Давай, давай, давай. И аз, и аз, и аз“.

Другото, което много ме възмущава, е в първи клас – преразкази и съчинения. То току-що се е научило детето да пише. Вие като му нашарите тетрадката отгоре до долу с червено, мислите ли, че ще го накарате да обича писането и четенето?

Те са деца. А детството е много кратко. Възрастни ще са цял живот.