Урок по толерантност

Победител/ката в Евровизия Кончита. Снимка: EPA/БГНЕС

Победител/ката в Евровизия Кончита. Снимка: EPA/БГНЕС

Георги Тотев е политолог, обича да пътува и се интересува от конфликтни зони, миграция, малцинствени групи, човешки права. Автор е на документалния филм „Битката за Алепо“.

„Който е свободен от предразсъдъци, трябва да приеме, че другите няма да го разберат“.

Лион Фойхтвангер

В края на миналата седмица се случи нещо на пръв поглед незначително. То обаче за пореден път показа на света, че „обединени в многообразието” не са просто красиви думи. Ден след празника на Европа в Копенхаген се проведе финалът на 59-тото издание на песенния конкурс „Евровизия“. Шоуто бе наблюдавано от над 180 000 000 зрители в 45 страни. За жалост, поради липса на средства от все по-оскъдния бюджет на националната телевизия, България не взе участие в тазгодишното състезание. Затова и тук интересът към случилото се някак си дойде постфактум.

До тук добре. Нищо особено ще кажете. Освен контекстът, в който се случи всичко това – по време на ожесточена информационна война, водена между Изтока и Запада, усложняваща се обстановка в Източна Украйна (и не само), малко преди важни за бъдещето на Съюза избори. Събитието бе на косъм да се помрачи от сблъсъци на националисти с антифашисти след демонстрация против джамиите в датската столица. За щастие случката се размина без сериозни инциденти. Все пак тя показа, че по много въпроси напрежението расте, особено що се отнася до „различните“ от „средностатистическите“. И само няколко часа по-късно станахме свидетели на, смея да кажа, безпрецедентен урок по толерантност.

Конкурсът бе спечелен от 25-годишния Том Нойвирт – брадат транссексуален австриец известен с псевдонима Кончита Вурст. Това веднага провокира полюсни реакции. Руският депутат Виталий Миланов, привърженик на стриктното анти-гей законодателство, заклейми конкурса като „развъдник на содомия” и предложи непълнолетните руски участници веднага да бъдат оттеглени. От своя страна в своя туитър-акаунт немският външен министър поздрави Кончита, Австрия и Европа, отбелязвайки своята публикация с хаштага – #respect. Малко по-късно руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, отново в туитър, отбеляза, че резултатът от Евровизия „показва на подкрепящите евроинтеграцията тяхното европейско бъдеще – брадата жена.”

И това беше само началото, само върхът на айсберга. Кръстосаният огън продължава. Очевидно песенният конкурс излезе от музиката и нагази дълбоко в политиката. Резултатът от конкурса се превърна в ярък политически символ. В знак на толерантност, на единна Европа, която смело се изправя срещу руската пропаганда (тук е хубаво да си припомним, че не друг, а Русия изпрати гей дуета „Тату“ на същия този конкурс в Рига през 2003 г.). Не ме разбирайте погрешно. Символът на Европа не е брадат транссексуален.

Нашата общност показа, че е избрала посоката си на развитие към свобода на личността, признаване на различните, без робуване на предразсъдъци и остарели догми. Показа, че при нас всеки има възможност да бъде себе си, без това да води до дискриминация. Или поне даде поредната заявка за това. Само преди няколко месеца консервативна католическа Малта стана 22-та страна, която легализира хомосексуалните бракове и 10-тата, която позволи на тези двойки да осиновяват деца. В България обаче въпросът дори не стои на дневен ред.

В условията на предизборна кампания никой политик не реагира на случващото се в Европа. Освен хора като Боян Расате, които нарекоха Кончита Вурст „изрод“ (и отново няма да понесат отговорност за откровено обидните си думи). Съвсем плахо се споменава за признаване на еднополовите бракове сключени в чужбина, но не и за сключването на такива у нас. За пореден път е нужен изпреварващ дебат за бъдещето, който за жалост отново липсва. В същото време хомофобията не е по-малко опасна от расизма.

Спомняте ли си убитият през 2008 Михаил Стоянов? 25-годишното момче бе пребито до смърт в Борисовата градина в София с мотива – „приличаш на гей“. А помните ли нападението от скинари в Пазарджик през 2010 г.? Или пребитото 25-годишно момче след гей парада в София през 2012г.? Бегъл поглед из коментарите в интерент показва, че нещо никак не е наред. Опасността съществува, но превенцията липсва. Някак се все още не можем да разберем, че криейки се от проблемите, се отдалечаваме все повече от техните решения. Дали „думите ще останат кухи докато следваме чужди правила измислени за глупаци“, както пее Кончита в една своя песен – зависи от нас!