Как да не изтече матурата?

Въпреки драконовските мерки за сигурност на държавния зрелостен изпит, приложени от МОН, матурата отново изтече. Два тв екипа успяха да си купят верните отговори – БНТ и Нова телевизия. Как може да се направи така, че купуването на матурите да бъде невъзможно, и какви мерки предприема МОН, разказва Нина Никодимова.

Още по темата:

Екипите на БНТ и Нова телевизия тази година успяха да си напазаруват верните отговори на 32 въпроса от матурата от общо 41. С тях при досегашната скала, по която точките се приравняват в оценки, един абитуриент би могъл да изкара около 4.50, което се равнява на „много добър“. Напълно достатъчна оценка, дори ако човек иска да кандидатства в не много престижен университет.

Всъщност търговците на матури продават отговорите само на въпроси, които са оформени като тото. Тоест, имаш посочени четири възможни отговора, от които само единият е верен. Останалите въпроси, които няма как да бъдат изтъргувани, са с „отворен отговор“ – такъв, при който абитуриентът трябва да състави собствен текст.

Българската матура в момента нарочно е направена така, за да улесни абитуриентите и по този начин да бъде напомпана успеваемостта на випуска. Самият заместник-министър на образованието Диян Стаматов в интервю, дадено още по времето, когато бе училищен директор, коментира, че едно
усложняване на въпросите би оставило половината зрелостници без дипломи.

В допълнение към това скалата, по която събраните точки се приравняват в оценки, е изключително ниска. Към момента у нас 23 получени точки са напълно достатъчни за тройка. В същото време цялата световна практика показва, че тест се смята за взет, едва когато изпитваният е решил поне
половината от него.

За да направим купуването на матурата безсмислено, са нужни две промени – максимално много въпроси, по които отговорът не се огражда, а трябва да бъде записан. И вдигане на скалата до нива, при които играта на тото не ти носи оценка, по-висока от Среден /3/.

Всъщност в момента държавата лъже сама себе си, че матурата проверява грамотността на младите хора. В последните години покрай международните оценявания PISA в тестовете вече започнаха да се
промъкват и въпроси, изискващи писане на резюме на текст и собствени разсъждения, но те продължават да имат относително малка тежест в теста.

Последният въпрос № 41, който изисква писане на есе или литературно- интерпретативно съчинение, носи на абитуриентите едва 30 точки. Това позволява един ученик без почти никаква писмена практика да изкара на изпита дори петица, стига всички останали негови отговори да са верни.

За разлика от българските матури, навсякъде по света тестовете на финалните изпити в училище са далеч по-усложнени, с повече подусловия и въпроси, от чиито отговори става ясно дали изпитваният разбира същината на въпроса, който му е поставен, или просто гадае наслуки.

Вместо да върви в посока на такива промени обаче, просветното министерство се опитва да подсигури матурите с видеонаблюдение, датчици за скрити телефони и други достойни за „Биг брадър“ мерки, предполагащи, че повечето абитуриенти са лъжци по презумпция.

От следващата година обаче и самият изпитен формат е на път да се промени. Стаматов вече заяви, че тази година за последен път матурата се провежда във вида, в който я познаваме. Още от началото на учебната година МОН се опитва да въведе нов формат, който обаче срещна съпротивата на ученици и учители.

Идеята е изпитът да се дава „на модули“, като въпросите бъдат разделени на три части. В първата от тях са само въпросите със „затворен отговор“, тоест А, Б, В или Г. Този модул трае един час
и по времето, когато той тече, нито един ученик няма право да излезе от изпитната зала.

Едва когато абитуриентът предаде листа си и отговорите му бъдат запечатани, той получава правото да напусне помещението. По този начин се гарантира, че отговорите могат да бъдат изнесени, едва когато от тях вече няма нужда – първият изпитен час е изтекъл и няма как те да бъдат подсказани на други зрелостници.

Вторият модул трябва да включва въпросите с „отворен“ отговор – тоест тези, които изискват собствени разсъждения. Той се провежда по същия начин – без право да напускаш помещението. Третият вече включва създаването на есе или съчинение и е с по-голяма продължителност – около два часа.

Проиграване на този вариант сред абитуриенти обаче показал, че учениците не са се готвили да решават теста по този начин и той би затруднил дори отличниците. Затова по всяка вероятност той ще бъде въведен едва за следващия випуск, като на учениците от самото начало на учебната година се даде възможност да се готвят по новия формат.

Каквито и мерки за сигурност да предприеме МОН обаче, те няма да имат никакво значение, докато въпросите не станат по-трудни, а скалата за оценяване – по-реална. Едва тогава по всяка вероятност ще можем да казваме, че имаме истинска матура.