Китай отбеляза с мълчание юбилея на Културната революция

Пекин отбеляза 50-ата годишнина от едно от най-разрушителните и ключови събития от 20-и век в Китай с мълчание. „Великата пролетарска културна революция“ на Мао Цзедун, белязана от десетилетие на политически и социални вълнения, започва преди точно половин век. Array

На 16 май 1966 г. документ на Комунистическата партия става първият залп от катастрофалното предупреждение, че контрареволюционни интриганти се подготвят да подменят управлението на страната с „буржоазна диктатура“.

Следва безпрецедентен период на сътресения, кръвопролития и икономическа стагнация, който приключва едва след смъртта на Мао през септември 1976 г. Днес обаче вестниците в континенталната част на Китай отбелязват годишнината от Културната революция съвсем скромно.

Ръководеният от партията таблоид Global Times напълно игнорира събитието, като вместо това изкарва на първа страница статия за гнева на Пекин относно поредните коментари от Пентагона за активността на Китай в Южнокитайско море.

По страниците на Beijing Morning Post можете да откриете статии за Доналд Тръмп и сравнението, което бившият кмет на Лондон Борис Джонсън направи между Европейския съюз и нацистка Германия, но нито дума за Мао Цзедун и зверствата на управлението му.

Други вестници от столицата също избегнаха да сложат годишнината на първите си страници, а вместо това съобщиха за полицейска операция по издирването на изчезнали деца.

Междувременно представителите на китайската академична общност също получиха забрана да говорят за Културната революция пред медиите.

„Властите смятат, че ако тъмната страна на Културната революция бъде извадена наяве, хората ще започнат да се съмняват в политическата система в Китай“, казва авторът на книгата „Жертвите на Културната революция“ Ван Юкин.

Според историка и преподавател в Харвард Родерик Макфаркухар настоящият президент на Китай Си Дзинпин ще направи така, че никой да не използва днешната годишнина, за да извади „неприятни факти“ за миналото на партията.

Особено нежелани са коментарите за централната роля на Мао в дирижирането на периода, отнел живота на повече от 2 милиона души.