САЩ не може вечно да пази Европа

Снимка: EPA/БГНЕС

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен критикува европейските страни, че вместо да увеличават, намаляват разходите си за отбрана, докато Русия засилва своята военна мощ. Намалянето на разходите за отбрана не са устойчива политика на фона на увеличението на руския бюджет за тази цел, стана ясно от изявлението му на конференция по сигурността в Словакия.

Русия е увеличила разходите си за отбрана 10 пъти в последните 5 години, а в повечето страни от НАТО през 2013 г. те са спаднали. Ръководителят на НАТО предупреди, че европейските страни не могат да участват в Алианса „на аванта“.

Според него „от всеки съюзник се очаква да играе ролята си и да допринася към общата сигурност“. Той добави, че съюзниците трябва да инвестират повече в отбранителни системи.

Темата за обща европейска армия е често повдигана в дискусиите докъде трябва да се простира сътрудничеството в ЕС и предвид зачестилите призиви на Вашингтон Европа да се отбранява сама, а също така и да пази съседните територии на Сахел, Северна Африка и части от Близкия Изток.

Идеята за паневропейска армия е особено актуална на фона на кризата в Украйна, по отношение на която Европа показа несигурност и разединение. През 2009 г. Европейският парламент призова да бъде създадена система за колективна европейска отбрана, наречена Synchronized Armed Forces Europe (SAFE).

Защитниците на идеята за паневропейска армия отбелязват както ефекта, който би имала върху откриването на нови работни места, така и по отношение на заздравяване на връзките между държавите в общността, отслабени заради кризата.

От 2011-а насам висши американски политици, включително бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, обвиняват ЕС, че не изпълнява ангажиментите си в областта на отбраната.

По думите на Гейтс, „ако настоящите тенденции за спад на европейските отбранителни способности не претърпят сериозен обрат, бъдещите американски политици – тези, за които Студената война не е била оформящ фактор за личността им – може и да сметнат, че възвращаемостта на инвестициите на Америка в НАТО е неоправдано ниска“.

Може би поради факта, че Европа е относително мирна в годинита след Втората световна война и разпадането на СССР, европейските страни-членки на НАТО до голяма степен разчитаха на американския отбранителен чадър. Доскоро те смятаха, че не е нужно да изразходват ресурси за своята собствена защита.

До голяма степен подобно мислене е наследство от Студената война, когато САЩ субсидираха отбраната на европейските страни от „предната фронтова линия“, които бяха потенциално най-заплашени от съветска агресия.

Тази зависимост от САЩ, в комбинация с 20 спокойно години след разпада на СССР оставят голяма част от Алианса уязвима за отново агресивната Русия, а САЩ може да не е в състояние да я защити.

Разходите за отбрана на страните-членки на НАТО, изчислени в местна валута. Графика: NATO.int

Според последният доклад на НАТО за отбранителните разходи, САЩ и Канада харчат близо три пъти повече от всички европейски страни-членки взети заедно.

Събирането на едно място и споделянето на ресурси вече се случва – и в НАТО, и в ЕС, от 2010 г. насам. Един от най-добрите примери е Европейското командване на въздушния транспорт (EATC), в което холандци, белгийци, французи и германци са включили голяма част от военните си самолети за транспорт и презареждане с гориво, формално функциониращо под един общ оперативен контрол.

Засега САЩ все още финансира по-голямата част от операциите на НАТО, но Вашингтон не смята, че това може да продължава още дълго – най-вече заради възхода на Китай и преориентирането на Америка към азиатския регион като основна точка за бъдещата й стратегия.

Чехия и Словакия са инвестирали приблизително по 1% от БВП в бюджетите за отбрана през последната година, с около половина процент по-малко в сравнение с 2009 г. България заделя близо 1.3% от разходите си за отбрана.

Полша е най-близо до заложената от НАТО цел от 2%. Страната разходва 1.8% от БВП, но управляващите възнамеряват да увеличат бюджета си за отбрана.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че НАТО трябва да засили присъствието си в Източна Европа след украинската криза. Алиансът вече изпраща повече кораби, войници и самолети в региона. По-рано този месец Расмусен обяви, че НАТО обмисля разполагането на части за постоянно.