Кунева няма претенции за антикорупцията – само да мине

©БГНЕС

©БГНЕС

Депутатите са свободни да правят каквито промени намерят за нужни промени във втория вариант на антикорупционния закон. Това каза вицепремиерът Меглена Кунева пред БНР, ден след като парламентарната комисия срещу корупцията отхвърли законопроекта й. Array

От думите й стана ясно, че Министерският съвет няма да оттегли внесения проект.

„Министерският съвет няма как да промени вече внесен законопроект, но народните представители имат пълната възможност между първо и второ четене да направят промени, каквито намерят за необходими. Ако това Народно събрание е решило, че не може да събере достатъчно подкрепа за неподписаните сигнали, просто няма да ги гласува“, каза тя.

Така тя фактически вдига ръце от правилото, за което силно настояваше – бъдещото антикорупционно звено да работи и по анонимни сигнали.

Вицепремиерът уточни, че не се смята за бламирана от подкрепящите кабинета партии, тъй като от ГЕРБ и Реформаторския блок са подкрепили проекта в комисията. След над 2 часа дискусии в присъствието на Кунева „за“ закона гласуваха само от двете формации с 4 гласа. Останалите шестима, сред които и представителите на Патриотичния фронт, се въздържаха. Други шестима депутати отсъстваха.

Според Кунева между първия и втория вариант на закона разликата при неподписаните сигнали е чувствителна, без да се отнема основната идея. За редица депутати обаче това отново е основният препъни камък в законопроекта.

„Проблемът е отделен в специална глава и самият орган няма никакви възможности за волунтаризъм. Сигналите подлежат на предварителна проверка и гаранциите са много повече“, категорична беше тя.

По думите ѝ, когато от едната страна имаме власт, а от другата гражданин с много по-малки възможности, трябва „тази житейска асиметрия“ да бъде компенсирана с това, което европейската правна доктрина нарича овластяване на гражданите.

„Да му се даде на човека още една възможност – ако се страхува от онзи с повече власт и по-голяма сила, да не казва своето име. Това обаче не означава, че се прави анонимен сигнал в посока тип „клевета“, смята Кунева.

След като по-рано от ДБГ, част от РБ, обявиха, че може да оттеглят подкрепата си за правителството, ако антикорупционния закон не мине, изглежда вече подобен ход не е на дневен ред.

Сред водещите идеи в антокорупционния закон са създаването на колегиален орган, наречен Национално бюро, който обединява Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, звено от Сметната палата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Органът трябва да се ръководи от директор с юридическо образование и 10-годишен стаж, а четиримата негови заместници да са с висше образование и 7-годишен стаж.

Проектът предвижда те да бъдат избирани от парламента с мнозинство. Именно това бе едно от нещата, предизвикали спорове между членовете на комисията.

Според председателя на комисията от Патриотичния фронт Валентин Николов изборът на хора, на които се дава на практика неограничена власт, трябва да е или с квалифицирано мнозинство, или поне с 50% плюс един от всички депутати.