Какво му трябва на човек, освен малка фермичка със зайци

Снимка: БГНЕС

Колко пъти сте зарязвали всичко, за да преследвате една мечта? А колко пъти сте имали истински приятел в това? Радослав Папазов (Руди) и Владимир Стефанов са истинското доказателство, че такива хора съществуват и че животът не е толкова безвкусен – учене, работа, пенсия… Всъщност лентата на забързаното ежедневие спира, когато намерим време за мечтите, за това, което ни прави щастливи. Array

Всичко започва преди 5 години, когато двамата приятели от деца с коренно различни професии, преводач и бизнес консултант, решават да преследват това, което ги прави щастливи – театърът. Те се записват в театралната школа на Петър Върбанов – студия „Игра” и както сами споделят още след първата репетиция разбират, че са намерили мястото си.

„Истината е, че действително без театъра се чувствам доста празен, макар че професията, с която се занимавам също има доста творчески процес в нея”, разкаа Руди, който работи като преводач на художествена литература от шведски и норвежки.

Влади пък нарича „сладост” това да влизаш в чужда кожа. „Да изживееш живота на някой друг, дори и да е за един час, да живееш в друга епоха, да почувстваш, да мислиш чрез друг е незабравимо и неописуемо”, каза той.

През тези пет години 26-годишните момчета са се „подсладили” с почти цялата световна драматургия. От древногръцки трагедии, през Шекспир до модерни постановки, но като че съвсем естествено приятелството им ги отвежда до една история за мечтите, истинското приятелство и силата да вярваш. Да вярваш, че един ден ще живееш на спокойствие, ще имаш фермичка със зайци, може и с кравички и прасенца, както отбеляза Руди, или просто казано – да си живееш по царски. Такава е мечтата на един от главните герои в любимата им постановка – „За мишките и хората” – Лени (в ролята е Влади), а Джордж (Руди) е верният другар, който не го изоставя дори и за миг.

„Лени беше едно предизвикателство. Да видиш света през очите на едно дете, което има толкова чиста и добра душа, е толкова зареждащо и толкова голямо предизвикателство. За мен е доста важно, защото в днешни дни хората много рядко могат да спрат и да се порадват на малките неща, на цъфналото дръвче, на падащите листа на дърветата. Тази способност на Лени да забелязва и да се радва на малките неща е страхотна за мен. Запленяваща е вярата му в неговата мечта”, добави Влади.

„Със сигурност Лени дава нещо на Джордж, което той няма как да намери по друг начин, освен от своя приятел. Защото чрез Лени, Джордж успява да види всички тези малки неща, които по принцип просто подминаваме в ежедневието си. Всъщност мечтата на Лени в един момент става мечта и на Джордж, той започва да вярва в нея, макар да знае, че е неосъществима. Това е много сладко в техните взаимоотношения. Всъщност те и двамата не могат един без друг”, разказа Руди.

Именно тук се замисляме често ли животът ни среща с такива хора? Според него днешно време сякаш все повече хора се превръщат в едни крайни индивидуалисти и егоисти. Именно поради тази причина като че ли истинското приятелство е все по-рядко срещано. Това беше за нас и една от причините да направим пиесата, като поставим в центъра на вниманието именно приятелството между Джордж и Лени – колко чисто е то. Така че трябва много по-често да си даваме сметка за това какво имаме, когато имаме един наистина близък приятел до себе си, категоричен е той.

Всеки един от тях е мечтател по свой начин. „Нашите мечти мисля, че не са толкова далечни от тези на Джордж и Лени. Всъщност за какво мечтаят те – за един нормален живот – искат да имат една фермичка. Това мисля, че е нещо, за което всички ние мечтаем, може да не е ферма със зайци, но да се занимаваме с нещо, което ни удовлетворява, да се чувстваме ценени. Да оценяваме хората около себе си и също тези хора да могат да ценят нас. Това мисля, че е една не толкова непостижима мечта”, смята Руди.

Самият той признава за себе си, че обича да играе персонажи, с които бяга от зоната на комфорт, защото не крие, че в реалния живот се чувства добре в нея. „Но все пак явно има и нещо, което ме тегли към това да избягам. Именно така избирам героите си. Да, страх има, но може би с времето ще започнем да поглеждаме по-смело към предизвикателствата”, каза той.

За Влади пък сладостта се крие именно в трудността. „Театърът аз лично мога да споделя, че ми помага да преследвам мечтите си, опознавайки точно тези персонажи които гонят своите. Те стават част от теб и ти дават силата да гониш своите собствени цели. Много е зареждащо. Може би това е нещото, което наистина много ценя в театъра”, подчерта той.

А ако и вие искате малко кураж, за да се затичате към своите мечти, може да почерпите от тях на 17 юни в Дом на културата „Средец”, когато ще разкажат историята „За мишките и хората”. За хората, които мечтаят за фермичка със зайци. /БГНЕС