Плевнелиев налага вето на текстове от Изборния кодекс

Президентът на България Росен Плевнелиев. Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Изборния кодекс, за да даде на депутатите възможност да създадат по-добри правила за упражняване на изборните права на гражданите, съобщиха от пресцентъра на държавния глава. Array

Според него Изборният кодекс (ИК) трябва да гарантира честността на изборите в страната и чужбина. Той твърди, че подкрепя всяка демократична промяна в тази посока, но не и за сметка на неравното третиране на българските граждани извън страната.

Плевнелиев смята, че опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение.

„Демокрацията живее чрез изборите, защото в изборния ден чрез енергията на гражданите, благодарение на тяхната активност, политическите институции получават своята представителност и легитимност. Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители“, казва той.

Държавният глава приветства промените в Изборния кодекс, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. Той е убеден, че постигнатото обединение на парламентарното мнозинство около това решение се оценява позитивно от българските граждани.

По думите му Народното събрание е дало добър пример за взаимодействие между пряката и представителната демокрация и показа, че служи на хората и зачита волята им след проведения референдум.

Оценката на Плевнелиев е, че с измененията в Изборния кодекс Народното събрание иска да гарантира по-широки възможности на българските граждани в чужбина да участват в избори чрез дистанционно електронно гласуване, но докато това стане реалност, създава ограничения пред тях.

Президентът не може да приеме с един законодателен акт да се създават взаимно изключващи се правила, възпроизвеждащи взаимно изключващи се политики.

Той връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от ИК, тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение – в зависимост от място на пребиваване в чужбина. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им.

Изменената разпоредба на чл. 14, ал 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити в наше дипломатическо или консулско представителство. Според президента поради точно определената територия, на която могат да се разкриват тези секции, в някои случаи това неминуемо ще доведе до ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство.

Алинея 3 на чл. 14 въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Подобна норма не отчита спецификата на българските общности зад граница и не гарантира равна възможност на тези наши сънародници да упражнят активното си избирателно право, смята държавния глава.

Росен Плевнелиев се надява при новото обсъждане на закона народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрия баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите.

Държавният глава очаква да не бъдат приемани разпоредби, които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани. При наличие на такива, президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд.

Указът на президента и мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на посочените разпоредби от ИК ще бъдат изпратени в парламента.