Тръмп президент? Вече не е виц

Снимка: ЕРА/БГНЕС

„Всички казаха, че няма да се случи. Всички сгрешиха“ – това се казва в анализ на CNN за победата на Доналд Тръмп в надпреварата за президентската номинацията на републиканците. Тя е изненада и за много от анализаторите и медиите, клонящи и към републиканците, и към демократите, които отричаха шансовете на милиардера – популист и гледаха с пренебрежение на него.

Array

След като съперниците му – сенаторът от Тексас Тед Круз и губернаторът на Охайо Джон Касич, напуснаха надпреварата за номинацията, Тръмп остана вероятният кандидат за президент на партията за вота наесен. Въпреки че първоначално кампанията му бе отписвана като „майтап“ от експертите.

След победата някои републиканци вече заявиха, че ще напуснат партията.

Служебната победа изненада самия Тръмп. В интервю за CNN бизнесменът заяви, че е вярвал, че е очаквал Хилари Клинтън, която е с преднина в предварителните избори в лагера на демократите, да приключи кампанията си по-бързо от него.

Нова анкета на СNN показа, че Клинтън е с преднина пред Тръмп за същинските избори – 54% от анкетираните казват, че ще гласуват за нея, при 41% за Тръмп. Въпреки това 50% от избирателите са на мнение, че той ще се справи по-добре с икономиката, отколкото съперницата си.

Популистът, който бие с думи

Политическите умения на Тръмп и острите му изказвания несъмнено ще са инструмент и в кампанията за същинските президентски избори. И те вещаят неприятен, личен сблъсък с Клинтън.

С безпогрешния си усет за слабостта на съперниците, новопокръстеният политик срина едно от най-опитните и обещаващи поколения републикански политици. Той погреба политическите надежди на Джеб Буш с неговaта „вяла“ ирония. И с хапливия си език зачеркна – поне засега, потенциала на следващото поколение на политически рок звезди на републиканците: „лъжеца“ Тед Круз и „малкия“ Марко Рубио.

Същият е и подходът му към Клинтън, която той нарече „извратената Хилъри“.

За кратко време той се превърна в господар на социалните медии, похити новинарския дневен ред с уменията си, усъвършенствани в телевизионните риалити програми.

С неоспоримите су политически умения Тръмп – мулти-милиардерът с Boeing, оборудван със златни колани – стана символ за „сините якички“ сред американците (работническата класа), които ругаят конвенционалните политици, борейки се за оцеляване в една уязвена икономика.

Използвайки само няколко теми – като нелегалната имиграция и щетите, нанесени на индустриалните общности от свободна търговия, и за капак с посланието си „Да направим Америка велика отново“, Тръмп се превърна в политическа сила, която не може да бъде спряна. Неговото ухапвания бяха толкова смущаващо, че докато Буш, Круз и Рубио събeрат кураж да го замерят с миналото му, с личността и политическите му виждания, кампаниите им вече бяха колебливи.

Клинтън може и да не допусне такава грешка. Тя изглежда няма проблем да удря Тръмп.

В интервю за CNN тя го нарече „loose cannon“ (букв. „хлабаво оръдие“ – израз за неконтролируем и непредсказуем човек, който често създава проблеми). „А такива като него обикновено засичат“, добави Клинтън.

Въпреки че в първични избори Тръмп с лекота събра над 50% подкрепа, ядрото на неговите поддръжници е работническата класа сред избирателите на републиканците. Които обаче са малцинство на мнението в една нация, която става все по-разнородна и все по-малко бяла.

Това повдига въпрос дали Тръмп вече не е фатален за надеждите на партията да спечели Белия дом след осем години отсъствие. След поражението си от президента Барак Обама през 2012 г. (вторият му мандат), републиканците видяха, че или трябва да направят всичко по силите си, за да достигнат до жените, малцинствата и по-умерените избиратели, или рискуват да бъдат отнесени от вълните на демографските промени, помитащи страната.

Много демократи смятат, че победата на Тръмп в първичните избори означава почти сигурно оставане на демократите в Белия дом. Въпреки това, както изминалата година показа, да се подцени силата на Тръмп няма да е никак разумно.

Няма по-голяма катастрофа за републиканците

Трудно е да си представим по-голяма катастрофа за Републиканската партия. Тя остава с вероятен кандидат, което изглежда е един ужасен – исторически погледнато ужасен – кандидат за същински избори, най-малко ангажиран с републиканската партия от десетилетия насам. Това се казва в анализ на колумниста на Bloomberg Джонатан Бърнстейн.

Това оставя ужасен избор за политиците републиканци и други участници в партията. Да подкрепят Тръмп и завинаги да бъдат свързвани с него, и да бъдат оцапани с всички безотговорни неща, които той изрече. Или да му се противопоставят и той да бъде още по-слаб кандидат на изборите, който може да срине цялата републиканска платформа през ноември, коствайки им не само оспорвания Сенат, но и Камарата на представителите (и в двете камари сега републиканците са с мнозинство, б.р), както и дори може би няколко щатски законодателни камари.

Дори ако по някакъв начин спечели, той ще си остане непредсказуем във властта.

Но все пак Тръмп може някак да спечели партията на своя страна. Може би ни предстои нов сезон на изненади.

Тръмп е като Първата световна, като Голямата депресия

Победата на Доналд Тръмп е „черен лебед“ – слабо възможно събитие, което все пак се случи, коментира Нийл Коон New York Times.

„Черен лебед ли беше победата на Тръмп – избирателният еквивалент на Първата световна война или на Голямата депресия? Малко вероятно събитие с комплексни причини, някои схващани в момента, но други пренебрегвани, които се обединиха по неочаквани начини, за да доведат до резултат, който никой рационално не би могъл да очаква?

Или просто подценихме Тръмп от самото начало? Дали не му смъкнахме цената, приемайки, че избирателите никога не биха номинирали тв реалили звезда за президент, камо ли провокатор с иконоборчески политически виждания като неговите? Дали не дадохме твърде много тежест на „партията решава“ – теория за ролята на партийните елити в повлияването на изхода от предварителния вот?

Най-добрият отговор, който бих могъл да дам е: всичко това накуп.

Имаше грешни предположения, грешно тълкуване на данните, както и пропуснати връзки по пътя.

Сред причините за грешните прогнози относно Тръмп – освен ситуацията в самата републиканска партия с нейните 17 първични кандидати и разколебаните партийни спонсори, и в американското общество, в което работническата класа изнемогва и недоволства, е и пренебрегването на ефекта от медийното му отразяване, пише още авторът.

„Може би защото никога не ме е било особено грижа за поп културата и не гледам много телевизия, никога не бих предположил, че Тръмп ще е способен непрекъснато да доминира телевизионните медии през цялата кампания.

Огромното новинарско медийно отразяване на Тръмп беше до голяма степен причината той да прилича на бомбастичен кандидат – като Хърман Кейн през 2012 г. Но медийното отразяване на Тръмп никога не намаля.

Ако ми бяхте казали за устойчивостта на отразяването, не бих отписал шансовете му. В крайна сметка, медиите бяха горивото на издигането му от самото начало“.

Победата на Тръмп е като победата на Лестър във Великобритания

Британската букмейкърска къща William Hill дава 33% шанс на Тръмп за спечелване на президентските избори през ноември, сравнявайки предполагаемия кандидат на републиканците с футболния отбор на Лестър, който неочаквано спечели купата във Великобритания.

От отбор аутсайдер Лестър се издигна до победа във Висшата лига като в приказка.

Също като него Тръмп е извървял дълъг път от гледна точка на коефициенти: Първоначално той бе предлаган на залагащите с „не-надежден коефициент“ от 200 към 1, че ще влезе в Белия дом, според букмейкъра. След служебната му победа на първичните избори обаче шансовете му са вече 2 към 1, или 33%.

„Току-що изплатихме най-големите залози, виждани някога в британския спорт от 5000-към 1 за победа на футболния клуб Лестър Сити във Висшата лига,“ съобщи говорителят на сайта за залагания Греъм Шарп в изявление. С други думи, залагащите са рискували 1 долар, за да спечелят 5 000 долара от облога. „Сега Доналд Тръмп е на път да стане нашият най-големият победител в нашите политически залагания“.

Джо Байдън: Сигурно ще ме покани за вицепрезидент

След вчерашната победа на Тръмп в Индиана, запитан за коментар, вицепрезидентът Джо Байдън се пошегува: „Очаквам да ме помоли да му стана вицепрезидент“.

След последвалия смях на аудиторията, Байдън добави: „Нямам какво сериозно да кажа“.