София се сети за правата на българите в Сърбия

©EPA/БГНЕС

Подкрепа за условията, които Хърватия поставя пред присъединяването на Сърбия в Европейския съюз и искане за решаване на въпросите с правата на българското малцинство, изказа българският външен министър Даниел Митов на пресконференция по време на посещението си в Загреб. Array

Хърватия и България подкрепят разширяването на ЕС и присъединяването на всички страни от Западните Балкани. Тези страни обаче трябва да изпълнят необходимите условия за членство, заявиха двамата с хърватския му колега Миро Ковач.

„Подкрепяме политиката на разширяване, искаме да изчезнат „черните дупки“ на европейската карта и всички държави от Западните Балкани да бъдат интегрирани един ден в ЕС. Но разбира се те трябва да изпълнят критериите и стандартите“, уточни Ковач.

На въпрос дали България подкрепя хърватската блокада на Сърбия при отварянето на глава 23 от преговорния процес, Митов отвърна, че България ще продължава да подкрепя разширяването, но и че изпълнението на критериите също е много важно.

„Нашите хърватски приятели имат право да изискват изпълнението на тези критерии и да помагат по всякакъв възможен начин това да стане“, каза Митов, цитиран от държавната агенция ХИНА.

Той добави, че България има определени въпроси, които трябва да бъдат изяснени и които са свързани с правата на българското малцинство в Сърбия.

„Разбира се, ние искаме тези въпроси да бъдат изяснени по време на тези преговори“, заяви Митов.

На предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 24 април Демократичният съюз на българите обяви, че няма да участва във вота в Босилеград поради съмнения за фалшификации и предрешен изход.

Ковач подчерта, че Хърватия и България са страните, които най-много искат сърбите да напреднат по пътя на европейската интеграция.

В последните няколко седмици между Загреб и Белград се стигна до напрежение заради искането за законодателни промени, преди да продължи преговорният процес.

Работната група на Съвета на Европа се оттегли от дебатите по глави 23 и 24 – за върховенството на закона, съдебните и човешки права, след като Хърватия се забави с одобряването им.

Загреб настоява Белград да уважава правата на националните малцинства, да сътрудничи изцяло на трибунала за военни престъпления в Хага и да отмени сръбския закон за универсална юрисдикция за военните престъпления, извършени във войните в бивша Югославия.

Видепрезидентът на Хърватия Томислав Карамарко, лидер на една от водещите партии в управляващата коалиция, Хърватския демократичен съюз, настоя че Сърбия не може да действа като съда в Хага в тази част на Европа.