Пенсионните промени на Горанов - КТБ 2

Пенсионните промени на Горанов – КТБ 2

Отляво надясно: Икономистът Георги Ганев и депутатите от Реформаторския блок Гроздан Караджов и Мартин Димитров

Ако се приемат промените в Кодекса за социално осигуряване, това ще е най-голямата кражба след случилото се с КТБ. Това заяви депутатът от гражданската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов днес по bTV. Депутати от Реформаторския блок призоваха днес министърът на финансите Владислав Горанов да оттегли промените.

Array

Според Караджов, предложените от министъра на финансите промени в разпределянето на т.нар. „втора пенсия“ са направени „потайно от парламента и ресорния вицепремиер Ивайло Калфин“, който е министър на труда и социалната политика, без оценка на въздействие.

Реформатори смятат, че бързането с ремонта на КСО буди съмнения, още повече, че първите пенсии по тази система ще се изплащат през 2022-2023 година.

Караджов, заедно с депутати от Реформаторския блок, настояха законодателните промени да бъдат обсъдени в течение на поне 6 месеца с широк кръг експерти, и да се изчакат резултатите от стрес тестовете за частните пенсионни фондове, които трябва да бъдат обявени през декември. Чак след анализ на резултатите на стрес тестовете може да се направи диагностика и последващи поправки в една или друга посока, каза Гроздан Караджов.

Промените в Кодекса за социално осигуряване засягат 3.5 милиона души, чиито вноски за втора пенсия – т.нар. втори стълб на пенсионната система, са натрупали активи по индивидуални сметки за 7.7 милиарда лева, разпределени в 27 пенсионни фонда. Фалитът на КТБ струва на българските данъкоплатци близо 4 милиарда лева.

Финансовият министър предлага закриване на индивидуалните партиди след пенсиониране, като средствата няма да се наследяват. А вноските за втора пенсия няма да са лични, а отново на всички, както е сега. Промените бяха обявени, след като МФ качи на сайта си законопроекта за обществено обсъждане. Както и при миналогодишните – през декември 2015 г., когато се предвиждаше местене на средства от УПФ в НОИ, те нямаха оценка на риска, нито бяха съгласувани в широк кръг.

„Промените са изцяло във вреда на осигуряващите се. Това поражда тежко съмнение защо толкова много се бърза с тях и не бъдат обсъдени в широк състав от експерти“, коментира Караджов.

Според него подобна промяна ще доведе до спадане на акциите на пенсионно-осигурителните дружества. „Възможно е да се понижи цената на най-голямото пенсионно дружество, за да се обслужи купувач, който да го купи на занижена цена. Нека министърът на финансите да заяви участва ли в тази покупко-продажба или не“, коментира депутатът.

„Ефектът от тези промени ще е и държане на хората в страх, за да могат да гласуват по определен начин или пък да побързат да си прехвърлят парите към НОИ. Това вероятно е и друга цел на Горанов – да спаси държавното осигуряване, което е в хроничен недоимък на средства, и положението в НОИ да бъдат оздравено от парите на частните фондове“, смята Караджов.