Пази, боже, МОН да прогледне!

Ако Алеко Константинов беше жив днес, щеше със сигурност да напише: Пази, боже, МОН да прогледне! Снимка БГНЕС

Можем без фейлетоните на Алеко Константинов. И без Бай Ганя можем. За какво са ни Валери Петров и Христо Фотев? Обаче за Бойко Борисов има цяла нова глава в учебниците по история. Просветното министерство публикува пореден вариант на проектите за нови учебни програми – втори само в рамките на тази година. #КОЙ си отива – и #КОЙ идва в учебниците, разказва Нина Никодимова. Array

„Ех, да ти пипна аз тебе Солунската митница – и не ми трябва много. Само две – управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене“. Това е един от текстовете, които завинаги излязоха от учебниците. В пореден опит за реформа просветното министерство извади от учебните програми всички фейлетони на Алеко Константинов, както и „Българи от старо време“, „Дядо Йоцо гледа“.

Дядо Йоцо щял да фигурира, когато се правят съпоставки с глави от „Под игото“. Не е сред задължителните произведения, но по някакъв начин… присъства.

Много от авторите ще се учат с намален брой произведения с аргумента, че е необходимо да бъде оставено повече време за упражнения. Всъщност това е пореден проект на злополучните учебни програми, заради които, поне привидно, си отиде предишният министър проф. Тодор Танев. При това проектите са претърпели промени за няколкото месеца от напускането на Танев и идването на Меглена Кунева.

Всъщност за първи път тези проекти бяха заложени по време на първия мандат на ГЕРБ, но с много повече орязани произведения. Още тогава се залага идеята учениците от десети клас да изучават в хронологичен ред българските автори от Ботев насам само с по едно произведение.

Аргументът е, че новият училищен закон им дава право да напуснат училище след десети клас и затова е нужно да бъдат поне частично ограмотени за българските автори. В 11 и 12 клас учениците ще изучават авторите не в хронологичен ред, а по тематични ядра – например „Трудът и творчеството“, „Властта и насилието“.

Всяка тема ще се разглежда през призмата на три произведения. В последния вариант експертите на МОН са се постарали да включат максимално много творби на български автори, но въпреки това са извадили за пореден път остро социални и знакови произведения.

Освен фейлетоните на Алеко, „Бай Ганьо“ също вече няма да се изучава като цялостна творба. В различните класове той ще се учи с общо три глави – „Бай Ганьо пътува“, „Бай Ганьо на гости“ и „Бай Ганьо се върна от Европа“.

Отпаднала е изучаваната досега в седми клас глава „Бай Ганьо у Иречека“. Най-много творби са запазени от Христо Ботев, но част от тях ще бъдат по избор на учителя. Сред тях са сатирите му „Смешен плач“ и „Политическата зима“. На практика в ръцете на учителя е решението дали гимназистът въобще ще се запознае с публицистиката на Ботев.

Много пострадал от промените е и Любен Каравелов. След като преди време от учебниците бе извадено „Маминото детенце“, този път от програмите е свалена и повестта му „Българи от старо време“.

На практика единствената представа, която децата ще придобият за Каравеловото творчество, се формира в шести клас с „Хубава си, моя горо“. От Вазов освен „Дядо Йоцо гледа“ отпада и повестта „Чичовци“, както и разказите „Тъмен герой“ и „Кандидат за хамама“.

От програмите са извадени и много текстове на Яворов – няма ги „На нивата“, „Арменци“, „Ще бъдеш в бяло“. Дебелянов пък ще се изучава единствено с „Да се завърнеш в бащината къща“ и „Аз искам да те помня все така“.

В учебниците вече няма да присъстват „Пловдив“, „Помниш ли, помниш ли“, „Ако загина на война“… Съвременната ни литература е представена с трима нови автори – Христо Фотев, Виктор Пасков и Борис Христов.

Фотев влиза в учебниците с „Колко си хубава“, Пасков – с „Балада за Горг Хених“, а Христов – с поемата „Честен кръст“. И тримата обаче ще се изучават едва в 11 и 12 клас, като за десетокласниците литературата ни свършва до Хайтов. От програмите вече отсъстват Валери Петров, Ивайло Петров и Павел Вежинов. Така аргументите, че се намаляват произведенията на класици, за да има място за повече съвременни автори, на практика не издържат.

Програмите по история също изглеждат доста проблематични от гледна точка на това, че тази за десети клас дублира тази от седми с идеята да разшири и надгради знанията на учениците. И в двата класа се изучава българска история с мотива, че веднага след тях се провежда национално външно оценяване.

Всъщност обаче седмокласниците трябва да препускат от Паисий до ЕС и НАТО, а десетокласниците тръгват от по-далеч – още от траките. Много по-подробно е засегнат периода на комунизма – учениците усвояват понятия като Студена война, култ към личността, за които досега не бяха предвидени теми.

Има специален дял за значението на пропагандата и нейното влияние върху младежта. За възродителния процес е отделено време в десети клас, също там ще се учи и за дисидентите. Учениците трябва да са в състояние и да дават примери за нарушени граждански права по времето на социализма, както и за зависимостта на вътрешната ни политика от тази на бившия Съветски съюз.

Прави впечатление обаче твърде едностранчивото представяне на този период според програмите, особено съпоставен със следващия – времето на прехода. Този път десетокласниците трябва вече да дават примери за положителното влияние на европейските ценности върху страната ни, но само в едно изречение са споменати проблемите на прехода.

Любопитно е, че този път в програмите не е заложено изискване за изрично упоменаване на управляващите в последните години. В сегашните учебници има цяла глава за Бойко Борисов и ударното строене на магистрали. Авторите на програмите елегантно са избегнали това, като наблягат на по-глобални промени в обществото – например появата на новите технологии, включително социалните мрежи, и тяхното отражение върху нашия свят.

От МОН припомнят, че това все пак са работни варианти и след обществено обсъждане те могат да бъдат променени.