Един от демонстрантите пред парламента е в ареста за удар на полицай

Протестът пред парламента срещу промените в Изборния кодекс. Снимка: БГНЕС

Един от протестиралите вчера срещу Изборния кодекс остава в ареста, след като вчера бе задържан пред парламента след сблъсък между демонстранти и полицаи.

Array

Филип Николов беше отведен в 5 районно управление в София. По данни на МВР мъжът е задържан, защото е ударил полицай, охранявал демонстрацията и замерял сградата на парламента с „хранителни продукти“.

До ескалацията се стигна след края на протеста, когато група от десетина души се опита да пробие охраната на Народното събрание откъм задния му вход. На любителски видеокадри се вижда как служител на реда пада на земята, но не става ясно дали е ударен преди това от някого.

„Той няма пряк сблъсък с представителите на МВР“, заяви пред Нова телевизия адвокатът на арестувания Биляна Коцакова. „В момента на задържането агресията е била голяма, доста сила е употребена да бъде задържан, въпреки че не е имало съпротива“, добави тя.

Филип Николов е баща на Деси Николова – момичето, което стана популярно от снимка при протестите срещу правителството на Орешарски.

От полицията уточниха, че са установени и други хора, които снощи са хвърляли предмети по сградата на парламента. Предстои да бъде установена самоличността им и спрямо тях да бъдат предприети предвидените по закон мерки.

„Провокация към полицията и сериозна агресия“ – така Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ, коментира снощната демонстрация срещу Изборния кодекс.

„МВР лъже, този удар трябва да се докаже. Това не е вярно и ще се окаже, че това е институционална лъжа”, коментира друг от протестиралите снощи, Манол Глишев, пред btV.

Според неговия разказ за случилото се, протестиращите видели необозначена кола на МВР, паркирана на инвалидно място. В автомобила били натрупани полицейски шапки, жилетки и палки, имала и стикер на МВР.

„Опитах се да мина покрай колата и един униформен се опита да ме спре. Последства спречкване и, неясно защо, един от полицаите много артистично падна на земята”, каза Глишев.

„Попитахме полицаите защо техен автомобил е паркирал на инвалидно място, те саркастично ни казаха да викнем КАТ, изсмяха ни се. Единствената провокация в тази ситуация беше ограничаването на правата на гражданите свободно да минат по тротоара”, добави Иво Дошев, също участник в протеста и свидетел на спречкването.

„Реално видеоклиповете показват, че няма удар. Има някакво бутване по рамото на полицая, той прави две крачки назад, удря се в знака, оглежда се и артистично пада на земята и започва да се държи за главата”, смята Дошев.

„Един от протестиращите понечи да мине, те го бутнаха към капака на колата и не бих казал, че стана спречкване, а хората се опитаха да разтърват полицаите и този господин. Фипип Николов с ръката си отмести полицая, който направи две крачки назад, закачи лявото си рамо в пътен знак, огледа се за няколко секунди и артистично, като футболист, се срина на земята. В следствие на което този гражданин, който го бутна с идеята да разтърве, в момента е с обвинение за удар над полицай. Това е един страхотен симулант“, каза Иво Дошев за полицая пред БНР.

„Всички бяхме много ядосани от това, което се случи пред Народното събрание. Полицията е една маша. Това е една група наемници, която позори пагона си”, заяви Манол Глишев.

Без моркови за гласуване

По време на вчерашния протест депутатите гласуваха финално част от новите текстове в Изборния кодекс. Парламентът одобри окончателно задължителното гласуване.

Гражданите обаче няма да получават стимули за гласуване, а санкция за негласуване – отписване от избирателните списъци, ще се налага само след пропускане на два последователни вота от един и същ вид, например президентски или парламентарни избори.

ГЕРБ отхвърли идеята на Реформаторския блок правителството да раздава „материални стимули” на съвестните гласоподаватели под формата на данъчни отстъпки.

Задължителното гласуване няма да важи за българските граждани в чужбина, за хората с трайни увреждания, както и за тези над 70-годишна възраст.

За извинителни причини да не гласуваме ще се броят отсъствието от страната, заболяване, учебна или служебна заетост и „други непредвидени обстоятелства”, които трябва да се докажат със съответните документи.