Путин чисти небето над Москва за 1 май

Снимка: ЕРА/БГНЕС

На 1 май, Деня на труда, над Москва няма да има облаци. И това е сигурно не защото вярваме прекалено много на прогнозите на синоптиците, а защото руските власти обявиха, че слънчевият следобед в руската столица ще бъде гарантиран от военни самолети. Array

Те ще пръскат облаците с течен азот, въглероден двуокис на гранули и специален цимент, километри преди да закрият слънцето над града. Свободните от химикали препарати ще се разтварят във въздуха моментално, или ще се впиват в облаците и ще „изстискват“ дъждовната вода в тях над селата или предградията, над които се намират.

Сайтът Moscow Times съобщи, че слънчевият 1 май ще струва на руските данъкоплатци $1.3 милиона (86 милиона рубли). Това е съветска технология, създадена преди десетилетия и се ползва минимум три пъти годишно – на Деня на победата, Деня на Москва и Деня на Русия.

Миналата година ежегодната „празнична метеорологична отбрана“ струваше цели $6.45 милиона (430 милиона рубли).

Годината беше паметна заради 70-ия юбилей от края на Втората световна война и 15-а година от първото избиране на Владимир Путин за президент. Така че празненствата на Червения площад бяха особено грандиозни и включваха още по-големи фойерверки, бебе акробат и бивши затворници от нацистките концентрационни лагери.

За първи път руската армия ще прогони облаците над Москва на 1 май, но тази година Денят на труда съвпада с православния Великден, а в последно време Русия се чувства все по-близо до Бога.

Така че ако някоя торба с цимент не падне и не пробие нечии покрив, денят ще е прекрасен и слънчев – точно като за празник на работещите, на който никой не работи.

А в България – проблеми с парите

Гражданско неподчинение обявиха преди седмица служителите на Агенцията за борба с градушките в България срещу недофинансирането на системата.

На протести излязоха над 120 работници от полигона в Голям Чардак и Поповица, които настояха за заплати, по-високи от сегашните, които са малко над 300 лева.

Работниците в агенцията са недоволни и от лошите условия на труд, в които са принудени да работят – във фургони на 40 години, без вода и електричество. Дежурствата им са по 34 часа.