След 30 години – и мляко с радиация, и диви коне в Чернобил

Град Припят, някога населен със 60 000 души, днес призрак. Снимка Al Jazeera

30 години след най-голямата ядрена авария в света – в украинската АЕЦ „Чернобил“, нивата на радиация в млякото са 10 пъти по-високи от допустимите граници в мандрите по границата на т.нар. „Зона на изключване“. Array

„Зоната на изключване“, създадена през 1986 г., е силно замърсен район с радиус от 30 км около експлодиралия реактор. И днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг на АЕЦ-а, работят по пет часа на ден за месец, след което почиват 15 дни.

Според украинските власти районът няма да бъде подходящ за живот в следващите 20 000 години. От цялата зона, чиято площ е 2600 кв. км, след аварията са били евакуирани 91 села и три града, или общо над 250 000 души. Днес обаче там все пак живеят възрастни хора – „самосьоли“, завърнали се след изселването, решили да умрат в родните си места – тяхната възраст не им позволява да се боят от рака.

Ето как живеят и какво разказват:

Разследване на Асошейтед прес (АП) установи, че нивата на радиация в млякото от мандрите по границите на зоната са били 10 пъти по-високи от допустимите граници. Техните резултати противоречат на тези от собствените тестове в млекопреработвателните предприятия, които от дълго време твърдяха, че всички нива са в границите на нормите.

Но защо този проблем се появява 30 години след бедствието – и защо млякото е в центъра на проблема? Част от отговора може да се намери в хранителните навици на местните хора, но по-голямата част от него се крие в хранителните навици на кравите.

От една страна, изненадата от страна на земеделските производители не е напълно без подкрепа. Изследванията в последното десетилетие на растения около района на бедствието показаха, че много от тях са сравнително невидими от излагането им на радиация. Но този резултат изглежда се ограничава до няколко избрани култури с добри естествени защити срещу радиация – като соя и лен.

Кравите обаче не се хранят с относително скъпите соя и лен, те се хранят с трева, при това в големи количества. А млечната крава изяжда около и малко над 9 кг трева всеки ден, в зависимост от породата. Така дори малки количества радиация се консумират постоянно, а радиацията се появява в много по-концентрирана форма в кравето мляко. Поради същия процес дори млякото в САЩ съдържа радиация в много малки нива.

Ето защо резултатите от изследването на АП имат смисъл. Особено ако добавим факта, че мляко консумират ежедневно децата и младите – и радиоактивното мляко може да се окаже една от най-трайните последици от Чернобил. Наред с 26 000 жертви от 26 април 1986 година до ден днешен – и над 250 000 случая на ракови заболявания, според „Грийнпийс“.

Какво става в Зоната

Биолози от Университета в Южна Каролина в САЩ изясниха какво влияние оказва йонизиращата радиация в зоните на изключване, създадени около двете аварирали АЕЦ – „Чернобил“ в Украйна и „Фукушима“ в Япония. Радиацията намалява някои популации и предизвиква болести като катаракта. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science of The Total Environment днес.

Аварията в Чернобил е катастрофа за околната среда и живите организми, но учените отбелязват, че тя създава един вид естествена радиологична лаборатория, която им дава възможност да изучават въздействието на йонизиращата радиация върху животните, които живеят в дивата природа.

Радиобиолозите започват да изучават зоната на изключване в Чернобил през 2000 г., а през 2011 г. лабораторията разширява своята област с нова – в японската АЕЦ „Фукушима-1“. Учените откриват, че дивите животни страдат от широк спектър на увреждания, което се случва дори и при ниски нива на хронично облъчване.

Един от тези ефекти е катарактът. Още по време на ядрени изпитания, лекарите забелязват, че хора, подложени на светлинна и радиационна енергия при взривяването на бомбите, са склонни да развият катаракт. Същите симптоми биолозите откриват и в птици и гризачи, при които заболяванията на очите се срещат по-често и протичат по много по-тежък начин от тези при животните извън зоната.

Учените подчертават, че катарактът е следствие от хроничното излагане на радиация и се развива също при пилотите, които летят на голяма височина, и при работниците от радиологичната сфера. За животните, които обитават Чернобилската зона, са характерни и намаляване на размерите на мозъка, повишена честота на развитие на тумори, намаляване на фертилността, а също така и голям брой аномалии при птиците.

Повишеният радиационен фон влияе и на числеността на животните. Популациите от лястовички са били по-малко в районите с високо замърсяване и са били заплашени от пълно изчезване, ако не е била миграцията на птици от други райони

Радиацията влияе и на окислителните процеси в клетките. Йонизиращто лъчение влияе на ДНК – увеличава количеството на образувания водороден прекис. Водородният пероксид на свой ред променя окислително-възстановителния баланс на клетките и засяга много други биохимични процеси.

Антиоксидантите противодействат на оксидативен стрес и това може да обясни защо някои популации са по-малко податливи на радиация от други. Видове, които са в състояние да регулират съдържанието на антиоксидантни вещества в клетките, може да използват това като защита срещу генетични увреждания.

Конете на Пржевалски

Известно е, че в специалната зона около Чернобил бродят стада диви коне – т.нар. коне на Пржевалски, смятани за вид, намиращ се на границата на пълното изчезване. Конете са заплашени от изтребление заради бракониерския отстрел.

През 1998-1999 година в „Зоната на изключване“ били пуснати 31 коня от тази порода. Животните били взети от украинския резерват Аскания Нова и местния зоопарк. Целта била да се обогати биоразнообразието в района около ядрената централа.

Оказало се, че конете се приспособили добре към живота в гората, снежните зими и най-главното – успешно се размножавали. За десетина години там се появили 86 жребчета, но последва стрелба от нелегални ловци.

Учени се опасяват, че рязкото намаляване на конете на Пржевалски може да се отрази негативно върху генетичното разнообразие в стадото, което ще доведе до инбридинг, т.е. междуродствено кръстосване.

Колко ликвидатори умряха

Оценките за броя на ликвидаторите, които са починали или са се разболели в резултат на работата им по аварията в АЕЦ „Чернобил“, се различават значително, пише в свой репортаж Al Jazeera.

Мъжете от 633-а пожарна бригата от Ивано Франковск, Украйна, участвали в ликвидацията на аварията, казват, че от общо 259 от тяхната група, 71 са починали, а други 68 са били определени за инвалиди от държавната комисия, която проверява здравния ми статус и решава дали заболяванията им се дължат на Чернобил или не.

Според д-р Димитър Базика, шеф на Националния изследователски център за радиационна медицина в Киев, около 20 000 ликвидатори умират всяка година. Въпреки това, той призовава към предпазливост, когато се твърди, че радиацията е виновна за всички смъртни случаи и заболявания на ликвидаторите.

„Това е сложна материя и не е добре проучена. Последния път, когато се положиха значителни усилия за това, беше през 2005 г…. Хората, които са били изложени на радиация, трябва да знаят, че здравето им е в техни ръце. Ако водят активен живот, укрепват здравето си, последиците няма да са големи“.

Други, като д-р Кийт Бейвърсток, който ръководи програма за защита на радиация на Световната здравна организация (СЗО), не e съгласeн.

„Повечето хора говорят само за няколко десетки смъртни случаи от Чернобил“, казва той. „Те прилагат това правило, че, ако това е в резултат на радиация, е специфичен вид рак. За тях нищо извън това не се дължи на радиация, което е много погрешно“.

Докато официалната прогноза на ООН през 2005 г. е само за 4000 жертви, по оценка на Бейвърсток става въпрос по-скоро за 30 000 до 60 000 души в цяла Европа.

Д-р Ричард Гаруин, съветник на много американски президенти, също опровергава прогнозата на ООН, като казва, че трябва да има поне 24 000 смъртни случая от инцидента в Чернобил.

Германският финал на International Physicians for the Prevention of Nuclear War в доклад от 2011 г. цитира украинския учен Георгий Лепин от Минск, който е бил вицепрезидент на Съюза за Чернобил. Според него през 1992 г. 70 000 ликвидатори вече са били болни, а 13 000 починали.