Управляващите се поправиха за секциите в чужбина и тоягата за негласуване

Данаил Кирилов и Цветан Цветанов от ГЕРБ. Снимка: БГНЕС

Изборни секции в чужбина ще се откриват и извън дипломатически мисии. За това се споразумяха управляващите коалиции на среща на председателския съвет на четирите формации в парламента с участието на премиера Бойко Борисов.

Array

След протести на българи, живеещи в Лондон и Брюксел срещу връщането на старото ограничение, което водеше до километрични опашки пред изборните секции, управляващите планират да коригират правилото. Те обаче няма да отменят вече приетия на второ четене член, а ще регламентират допълнителните секции чрез преходни разпоредби в Изборния кодекс, съобщиха представители на четирите формации на брифинг след срещата.

До момента няма консенсус по какъв начин да се увеличи броят на секциите. Найден Зеленогорски от Реформаторския блок обяви, че предложението на РБ е с преходните и заключителни разпоредби да се въведе ограничение до 50 изборни секции за всяка страна. И посочи, че досега само в една чужда държава секциите са над тази бройка – в Турция.

Предложението за връщане на секциите само в посолствата и консулствата дойде от Патриотичния фронт. По повод последвалите обвинения в задкулисни действия за ограничаване на гласоподавателите в чужбина, днес съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов коментира, че целта на предложението е да се „гарантира националната сигурност на България“.

„Има фактори, които чрез гласуването в чужбина влияят върху политиката в България“, заяви Каракачанов. Той посочи, че притеснението на Патриотите е не от гласуващите в Европа българи, нито от сънародниците в „Нова Зеландия, нито от Австралия, нито от Папуа – Нова Гвинея“, а от „едни други хора, които гласуват под диктовката на друга държава“. Каракачанов не назова Турция, но намекът беше недвусмислен.

Управляващите са се споразумяли и за регистрацията на местни коалиции. Тя ще е позволена, както и досега, но ще се изисква изписването на партиите и формациите зад тях, обяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Това е формата и начинът, за да се знаят кои са тези политически субекти с цел да ограничим корпоративните и икономически коалиции на местно ниво“, обясни Цветанов.

Дерегистрацията за избори, с която ще се наказват избирателите, които не са изпълнили задължението си да гласуват, ще се предприема не след един, както бе решено досега, а след два пропуснати поредни и еднакви по вид национални избора – т.е. два парламентарни или два президентски, обяви още Цветанов.

Предизборната кампания остава, както досега – 30 дни, а не както беше предварително решено 21 дни.

Управляващите са се споразумяли и по въпроса за провеждането на референдумите. Парламентът няма да регламентира това в закона, а ще даде правомощия на президента да определя за всеки конкретен референдум дали да се провежда с избори в съответната година или не.

Редом с експерименталното машинно гласуване на предстоящия президентски вот, партиите обсъждат и въвеждане на експериментално машинно преброяване на гласовете.

Освен това гласовете „не подкрепям никого“ в бюлетината няма да вдигат изкуствено прага за влизане в парламента, толерирайки големите партии и намалявайки шансовете на малките, обяви Мариана Тодорова от АБВ, която бе една от формациите срещу поправката. За това са се договорили днес управляващите.

Предложението да не се обявяват социологически проучвания в предизборната кампания пък отпада, обяви Найден Зеленогорски.

Тази седмица е финалното гласуване на промените в Изборния кодекс.