МВФ вещае $500 милиарда спад в приходите от петрол за Близкия изток

С $390 милиарда са спаднали приходите на износителките на петрол в Близкия изток заради по-ниските цени през 2015 г. Далеч по-мрачна обаче е прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за 2016 г. – спад от близо $500 милиарда, съобщи Associated Press (AP).

Още по темата:

В прогнозата си от октомври м.г. МВФ предвиди $360 милиарда спад на постъпленията за 2015 г., но в края на годината цените съвсем се сринаха и увеличиха щетите.

Тези държави ще пострадат от още по-голямо понижение на приходите – между $490 милиарда и $540 милиарда в сравнение с постъпленията през 2014 г., когато цените бяха по-високи, гласи обновеният доклад на МВФ, публикуван днес. За сравнение през януари т.г. цените бяха средно $30 на барел, а две години по-рано през лятото бяха $115 на барел.

Загубите означават бюджетни дефицити и по-бавен икономически растеж, особено за държави като Саудитска Арабия, които разчитат основно на постъпленията от продажби на петрол за попълване на хазната си, заяви шефът на МВФ за Близкия изток и Централна Азия Масуд Ахмед. Въпреки че Кралството разработва планове за преструктуриране на икономиката, делът на приходите от петрол в бюджета през 2015 г. е бил 72%. За 2016 г. саудитците предвиждат $90 милиарда дефицит в хазната си.

Икономическият растеж на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ) ще се забави от 3.3% м.г. на 1.8% т.г. Най-голямата икономика в региона, тази на Саудитска Арабия, ще нарастне с малко над 2 на сто.

От МВФ призовават за реформи, които ще ограничат харчовете на публични средства за социални придобивки и еднократни помощи, които гражданите на държавите в Персийския залив са свикнали да получават. Например, премахване на субсидиите и затягане на заплатите в публичния сектор, за да се намали негативния ефект от спадащите приходи.

Повечето държави от Залива вече вдигнаха цените на горивата, водата и електричеството. А Алжир, който е извън Съвета за сътрудничество, но също е голям износител на петрол, наскоро повиши цените на тока, горивото и природния газ. В Иран горивото също поскъпна.

„Цените на петрола вероятно ще се подобрят от там, където са в момента, но дълго, дълго време няма да се върнат към нивата от 2013 и 2014 г. Така че много от тях трябва да намалят разходите и да се опитат да увеличат приходите от икономически активности извън петролния сектор“, призова Ахмед, цитиран от AP.

Само в страните-износителки на петрол от региона се очаква 10 милиона млади хора да излязат на пазара на труда до 2020 г., предупреждава МВФ. А при сегашния темп на развитие 3 милиона от тях ще останат безработни. Чувството на безизходица заради липсата на възможности сред младите беше една от главните причини за избухването на протестите от „Арабската пролет“ в Близкия изток през 2011 г.

В доклада се подчертава негативният ефект на войната в Сирия върху икономиките на съседните Ливан и Йордания. Конфликтът там навлезе в шестата си година.

Само от октомври до март над 600 000 са напуснали Сирия заради нестихващите бойни действия, така общият брой бежанци е достигнал близо 5 милиона души. Сирийската икономика днес се е свила наполовина от времето до избухването на конфликта през 2011 г.

В Египет политическата криза и опасенията за сигурността са попречили на растежа. Въпреки това по-ниските цени на петрола са намалили субсидиите за енергия.

Въпреки че на практика Иран през 2015 г. не отчита ръст, очакванията са през 2016 г. растежът да е 4%, а през 2017 – 3.7 на сто. Причината е, че Техеран увеличава добива и се стреми да раздвижи търговията и да привлече инвестиции, след като международните санкции бяха вдигнати.