Поколението на прехода е най-скептично към борбата с корупцията

Снимка: Wikimedia

Най-младите и най-възрастните българи са по-склонни да вярват, че корупционните практики се санкционират от закона, докато хората на средна възраст остават скептични. Това показват данните от национално представително проучване на „Екзакта рисърч груп“, проведено сред 1000 души. Оптимистично към наказанията за корупционни престъпления са хората с ниско образование и жителите на селата. Array

Едва 10% от анкетираните смятат, че е много вероятно корумпиран държавен служител да бъде осъден, а 77 на сто твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България.

Сред политически ангажираните българи, най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.

Във възможността корупцията да бъде ограничена със закон вярват най-много младите и заможните българи, както и жителите на градовете-областни центрове. Около и над половината избиратели на повечето партии вярват, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас.

За последните 4 години социолозите регистрират като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция.

Едва 2% заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6 на сто оправдават онези, които дават подкупи. 98 на сто не оправдават искащите подкупи, а 94 процента порицават тези, които ги дават.

Десет процента от българите посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми – на тях лично или на членове на семействата им. Пет процента заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3 на сто са плащали за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.

1.5 процента казват, че са плащали за митническа услуга, а 1.3 на сто – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1 процент от българите.

Около 65 на сто от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5 на сто го отхвърлят като работещ с аргумента, че „това е политическа репресия“. 30 на сто от запитаните не са запознати с румънските практики на борба с корупцията.

През 2015 г., одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55 на сто, което е с 10 процента по-малък дял от сегашния. За една година с 10 на сто нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите, коментират социолозите.

Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68 на сто от анкетираните да твърдят, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Седем на сто са на мнение, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България.